Човекът до мен на снимката е Лонг-Джин Ли от Тайчунг, Централен Тайван. Прави по около 200 милиона долара годишно. Засега. Смята, че с бизнеса, който е подхванал, би могъл да достигне и 2 милиарда. Той печели, както сам казва, от най-голямата лъжа на нашето време. Слънчевата енергия. Не, той не притежава соларни панели. А ги рециклира, превръщайки ги в най-различни други неща. Например в това, с което е облечен - изолираща, противоалергенна, антибактериална суперматерия.
Дрехите на бъдещето (вече и аз имам един комплект) са били в миналия си "живот" фотоволтаици и полупроводници. Ли нарича лъжа не самата слънчева енергия, а бизнеса с нея и наложеното схващане, че това е еко. В соларните панели няма нищо екологично, но затова пък има силиций, което много ме интересува, казва Лонг-Джин Ли. И други се занимават с рециклиране на соларни панели, чийто срок на годност периодично се изчерпва и трябва да бъдат подменяни с нови.
Никой обаче засега не може да прави като него. Пълно рециклиране, безотпадна технология, от която се получава споменатата суперматерия, наподобяваща уникалните качества на козината на полярните мечки. Включително и добра защита срещу радиация.
Технологията на Ли е тайна, но в общи линии това, което се случва със старите панели, е, че от тях остава силициева суспензия. Отпадъчен материал, от който се отделя силиций с чистота, каквато не се среща в природата - 99,99%. Използва се при изработката на литиеви батерии и в нанотехнологиите.
Но това не е краят на приключението. След химическа реакция силицият става натриев силикат, после силициев диоксид и с участието на три други компонента накрая излиза някакъв мултифункционален бял прах, чието име не запомних. Нека го наречем „Пудрата на Ли". Концентрирани пелети PBT полиестер карат вълшебния прах да се превърне в бяла пухкава материя. От нея правят дрехи, обувки, спортни и домашни артикули... Каквото остане, се рециклира отново и отново... Никакъв остатъчен материал не излиза извън вратите на Лонг-Джин Ли.
„Колкото повече се налага илюзията за екологичната слънчева енергия от фотоволтаици, толкова по-добре за мен и компанията“, казва Ли. Догодина ще отвори първата си фабрика за рециклиране в Европа, но няма никакво намерение да се пробва на необятния китайски пазар. „Не и преди да съм направил поне 2 милиарда и да съм привлякъл много сериозни акционери, които ще ми гарантират сигурност в Китай", казва Ли. Той не иска с него да се случи както с всяка друга технологична компания, отишла там. След две-три години те превземат отвътре и от собственик ставаш техен служител.
Лонг-Джин Ли не иска да бъде агне сред вълци. Засега не му се и налага, защото плановете на властите в Тайван за отказване от ядрената енергетика до 8 години и постепенно преминаване на острова към "зелена" енергия, ще му гарантират бляскаво бъдеще от силициеви отпадъци. А за нас остава перспективата да казваме: „Виж, каква чудна блузка от соларен панел си взех."