Палеонтолози откриха каменни брадви в същия седиментен пласт, в който са открили и доста по-груби сечива. Това показва, че хоминидите с различни технологии за изработване на сечива, т.е. на различен етап в развитието си, са живели по едно и също време.
Брадвите, открити в Кения от палеонтолога от Колумбийския университет Кристофър Лепре, са на възраст 1,76 милиона години. Това ги прави с цели 350 000 г. по-стари от всяко сложно оръдие на труда, намирано някога и променя представите на учените за първобитните хора.
Освен че е най-старото сечиво в света обаче, откритието в Кения носи и друго много важно значение. Намерените брадви, пряко свързани с установяването на Хомо еректус преди около 1,5 милиона години като доминиращ хоминиден вид, са намерени редом до примитивни оръдия за разсичане, които са били в употреба поне от 1 милион години.
Ръчната брадва, която има отличителна, внимателно изработена овална форма, се смята за технология, развита преди около 1,6 милиона години от Хомо еректус, а по-примитивното сечиво, представляващо камък с грубо насечени краища, се приписва за изобретение на по-недоразвитите Хомо хабилис.
Това откритие дава и възможно решение за объркването сред палеонтолозите във връзка с миграцията на древните човешки предци. Според учените първите човекоподобни, достатъчно развити умствено и поведенчески, за да мигрират, са Хомо еректус. Проблемът е, че в досегашните находища на фосили в Евразия са намирани хоминиди само с по-недоразвити сечива или без такива изобщо. Находката на Лепре показва, че много групи хоминиди с различни способности и техники за изработване на оръжия са стартирали миграцията като Хомо еректус най-вероятно не са били първи или не са взели каменни брадви с тях.
Съществува и възможността един вид първобитни хора да са можели да изработват и двата вида сечива в зависимост от това с какви материали разполагат и каква задача е необходимо да бъде извършена.
Източник: nature