Учени установиха, че е по-вероятно да се „заразите" с прозявки от близки приятели и роднини, отколкото от случайни непознати. Според изследователите тази реакция е форма на съпричастие към близкия ни и неволен отговор на неговите емоции. Това се случва на същия принцип, при който прихващаме усмивка или намръщени и уплашени изражения.
Въпреки че прозявката не е свързана с конкретна емоция както усмивките например, чрез повтарянето й, след като я видим на близък човек, ние създаваме емоционална връзка помежду ни, обясняват изследователите.
Дори кучетата прихващат прозявки от своите стопани. В изследването се включили 109 души от Европа, Северна Америка, Азия и Африка и учените изследвали 480 случая на заразени прозявки, за да установят, че социалният елемент е ключът.
Но какво е предназначението на заразителните прозявки учените все още не знаят. Според едната теория този феномен е бил необходим за оцеляването на нашите човекоподобни роднини. Когато им се доспи, вероятно нашите прароднини са се качвали по дърветата, за да се предпазват от хищници. В този смисъл прозявката и имитирането й от другите от групата е бил сигнал за групово оттегляне. Вероятно този, който е оставал последен, се е превръщал във вечеря за хищниците.
Друга теория за заразителността на прозявките е, че тя е последствие от копирането на израженията на другия. Както сме имитирали усмивките и мръщенето на отсрещния, така сме се научили да повтаряме и прозявката, макар и тази лицева мимика да не се е сдобила със специфично значение в хода на човешката еволюция.