Учени от университета Джордж Вашингтон в САЩ откриха начин да „изсмукват" въглеродния диоксид от атмосферата и да го превръщат в полезен продукт – въглеродни нишки. Те са 1000 пъти по-тънки от човешки косъм и позволяват създаването на фини, но здрави структури в промишлеността, потребителските стоки и медицината.
Миналия месец докладът на учените бе представен на срещата на Американското химическо общество в Бостън. Публикуван е в Nano Letters.
По думите на учените, ако методът бъде приложен върху район с площ 10% от тази на пустинята Сахара, ще бъде премахнат достатъчно въглероден диоксид, за да се понижат атмосферните нива под тези на прединдустриалната епоха само за 10 години!
Методът включва използването на два електрода в разтопени литиеви карбонати при температура от 750°С. Въглеродният диоксид се разтваря, когато е подложен едновременно на топлинно нагряване и постоянен ток. Това става чрез мощни соларни панели, които фокусират слънчевите лъчи върху соларната клетка и използват същата тази светлина, за да генерират топлина. В резултат върху стоманения електрод се образува висок процент (80-100%) лесноотделими въглеродни нишки. При този процес няма никакви отпадъчни продукти.
„С новия метод можем директно да превръщаме въглеродния диоксид от атмосферата в полезна суровина", споделя ръководителят на екипа д-р Стюард Лихт.
Въглеродните нишки могат да се използват за много неща: от строене на конструкции за индустриални и медицински цели, до създаването на батерии. Създаването им в момента е скъпо, но новият метод може да осигури евтина алтернатива.
Според д-р Лихт въглеродните нановлакна се продават за около 25 000 долара за тон, докато цената на въглищата е едва 40 долара за тон, а на графита - 100 долара.
„Въглеродните нановлакна са доста ценни и в момента, в който потенциалът им бъде осъзнат масово, това ще даде значителен тласък в създаването на подобни централи. Методът ни е полезен не само за околната среда, но може да бъде и добро финансово начинание", казва Лихт.
Прототипната система, върху която екипът му работи, може да произведе тон въглеродни нановлакна само за 1000 долара, а възвръщаемостта се очаква да възлезе на 25:1 в рамките на сегашния пазар.
Източник
Миналия месец докладът на учените бе представен на срещата на Американското химическо общество в Бостън. Публикуван е в Nano Letters.
По думите на учените, ако методът бъде приложен върху район с площ 10% от тази на пустинята Сахара, ще бъде премахнат достатъчно въглероден диоксид, за да се понижат атмосферните нива под тези на прединдустриалната епоха само за 10 години!
Методът включва използването на два електрода в разтопени литиеви карбонати при температура от 750°С. Въглеродният диоксид се разтваря, когато е подложен едновременно на топлинно нагряване и постоянен ток. Това става чрез мощни соларни панели, които фокусират слънчевите лъчи върху соларната клетка и използват същата тази светлина, за да генерират топлина. В резултат върху стоманения електрод се образува висок процент (80-100%) лесноотделими въглеродни нишки. При този процес няма никакви отпадъчни продукти.
„С новия метод можем директно да превръщаме въглеродния диоксид от атмосферата в полезна суровина", споделя ръководителят на екипа д-р Стюард Лихт.
Въглеродните нишки могат да се използват за много неща: от строене на конструкции за индустриални и медицински цели, до създаването на батерии. Създаването им в момента е скъпо, но новият метод може да осигури евтина алтернатива.
Според д-р Лихт въглеродните нановлакна се продават за около 25 000 долара за тон, докато цената на въглищата е едва 40 долара за тон, а на графита - 100 долара.
„Въглеродните нановлакна са доста ценни и в момента, в който потенциалът им бъде осъзнат масово, това ще даде значителен тласък в създаването на подобни централи. Методът ни е полезен не само за околната среда, но може да бъде и добро финансово начинание", казва Лихт.
Прототипната система, върху която екипът му работи, може да произведе тон въглеродни нановлакна само за 1000 долара, а възвръщаемостта се очаква да възлезе на 25:1 в рамките на сегашния пазар.
Източник