Рибните запаси от критично значение за осигуряване на прехрана на човечеството са намалели значително в световен план, посочва извънреден доклад на природозащитната организация WWF.
Проучване на WWF е установило, че за последните 40 години морските бозайници, птици, влечуги и риби са намалели наполовина, а при някои видове риби спадът е до 75%.
Според новия доклад „Жива синя планета" тревожното състояние на моретата и океаните засяга всички държави, но най-вече - развиващите се страни.
За да бъде спряна тази опасна тенденция, световните лидери трябва да положат усилия, така че възстановяването на океаните и опазването на крайбрежните популации да се превърне в приоритет при изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие, които предстои да бъдат приети по-късно този месец в Ню Йорк. Преговорите за нов глобален договор за климата също са важна възможност за поемането на ясен ангажимент за опазването на океаните.
„Публикувахме този извънреден доклад, за да представим възможно най-актуалното състояние на океаните", заяви Марко Ламбертини, генерален директор на WWF. „Само в рамките на едно поколение човешката дейност сериозно е увредила океаните. Хващаме повече риба, отколкото може да се възпроизведе и в същото време увреждаме местата, където живее. Необходими са дълбоки промени, за да осигурим биоразнообразието в океаните и за бъдещите поколения", добавя Ламбертини.
„Без съмнение опазването на моретата и океаните трябва да стане приоритет за световните лидери. Обикновените хора обаче не бива да стоят със скръстени ръце, тъй като унищожаването на рибата засяга всички, казва Екатерина Войнова от WWF България.
Много е важно като граждани да настояваме за действия от страна на политиците, но в същото време да се замислим и за собственото си поведение като потребители, подчертава Войнова. Според нея изборът на риба и рибни продукти, който правим в ежедневието си, влияе пряко върху състоянието на океаните.
WWF си е поставил за цел да информира потребителите как да подбират рибата, която купуват, така че да не насърчават свръхулова или незаконния риболов. Организацията работи активно и с търговците, за да започнат да предлагат все повече риба с гарантиран, устойчив произход. "Това е от значение както за природата, така и за хората, чието препитание или прехрана зависи от рибарството", допълва представителката на WWF България.
Цитираните в доклада на WWF научни данни показват, че видове от изключително значение за търговския риболов и за препитанието на рибарите с незаменима роля за прехраната на глобално ниво са претърпели най-съществен спад. Според проучванията едно от най-популярните рибни семейства, включващо рибата тон, скумрията и паламуда, е регистрирало спад с цели 74%. За периода между 1970 и 2012 г. общите рибни запаси са намалели с 49 на сто. Изследвани са 5829 популации на 1234 вида риби.
Отвъд очевидната вреда за природата заплахите за океана имат и икономически измерения. Според оценките на WWF годишният обем на икономическите дейности, свързани с океаните, възлиза на 2,5 трилиона долара.
„Добрата новина е, че решения съществуват и ние знаем какво трябва да се направи. Моретата и океаните са възобновяеми ресурси и могат да бъдат използвани от бъдещите поколения, ако не бъдат подлагани на прекомерен натиск", посочва Ламбертини.
Пълният текст на доклада може да бъде видян тук.
Проучване на WWF е установило, че за последните 40 години морските бозайници, птици, влечуги и риби са намалели наполовина, а при някои видове риби спадът е до 75%.
Според новия доклад „Жива синя планета" тревожното състояние на моретата и океаните засяга всички държави, но най-вече - развиващите се страни.
За да бъде спряна тази опасна тенденция, световните лидери трябва да положат усилия, така че възстановяването на океаните и опазването на крайбрежните популации да се превърне в приоритет при изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие, които предстои да бъдат приети по-късно този месец в Ню Йорк. Преговорите за нов глобален договор за климата също са важна възможност за поемането на ясен ангажимент за опазването на океаните.
„Публикувахме този извънреден доклад, за да представим възможно най-актуалното състояние на океаните", заяви Марко Ламбертини, генерален директор на WWF. „Само в рамките на едно поколение човешката дейност сериозно е увредила океаните. Хващаме повече риба, отколкото може да се възпроизведе и в същото време увреждаме местата, където живее. Необходими са дълбоки промени, за да осигурим биоразнообразието в океаните и за бъдещите поколения", добавя Ламбертини.
„Без съмнение опазването на моретата и океаните трябва да стане приоритет за световните лидери. Обикновените хора обаче не бива да стоят със скръстени ръце, тъй като унищожаването на рибата засяга всички, казва Екатерина Войнова от WWF България.
Много е важно като граждани да настояваме за действия от страна на политиците, но в същото време да се замислим и за собственото си поведение като потребители, подчертава Войнова. Според нея изборът на риба и рибни продукти, който правим в ежедневието си, влияе пряко върху състоянието на океаните.
WWF си е поставил за цел да информира потребителите как да подбират рибата, която купуват, така че да не насърчават свръхулова или незаконния риболов. Организацията работи активно и с търговците, за да започнат да предлагат все повече риба с гарантиран, устойчив произход. "Това е от значение както за природата, така и за хората, чието препитание или прехрана зависи от рибарството", допълва представителката на WWF България.
Цитираните в доклада на WWF научни данни показват, че видове от изключително значение за търговския риболов и за препитанието на рибарите с незаменима роля за прехраната на глобално ниво са претърпели най-съществен спад. Според проучванията едно от най-популярните рибни семейства, включващо рибата тон, скумрията и паламуда, е регистрирало спад с цели 74%. За периода между 1970 и 2012 г. общите рибни запаси са намалели с 49 на сто. Изследвани са 5829 популации на 1234 вида риби.
Отвъд очевидната вреда за природата заплахите за океана имат и икономически измерения. Според оценките на WWF годишният обем на икономическите дейности, свързани с океаните, възлиза на 2,5 трилиона долара.
„Добрата новина е, че решения съществуват и ние знаем какво трябва да се направи. Моретата и океаните са възобновяеми ресурси и могат да бъдат използвани от бъдещите поколения, ако не бъдат подлагани на прекомерен натиск", посочва Ламбертини.
Пълният текст на доклада може да бъде видян тук.