НаукаНиколай Стайков / 8 януари 2011
Духът на планината
Врабчовата кукумявка се върна при нас, след като дълги години се смяташе за изчезнала
Както си личи и по изразителните черти на „лицето" є, изящната птичка е доста претенциозна.
Избира си дом в обширните, стари смърчови гори,
като предпочита северното изложение. Тя е истински планинар - задължително живее на високо - над 1500 м надморска височина.
Аристократично подхожда и към избора на дом – вместо да си строи сама, гнезди в изоставени хралупи на кълвачи – най-често на големия пъстър кълвач.
Прадедите са успели да завземат само малки територии от България, като допреди няколко години се е водила за изчезнала. Рядката птица е включена в Червената книга на страната ни и е защитен вид.
Ако имате изключителния шанс да я срещнете, просто няма как да я сбъркате с някой „братовчед". Крилата са къси и закръглени, а главата - със слабо очертан лицев диск.
Веждите изглеждат големи и светли. Кафеникавата „одежда" почти я слива с околността, а коремът и гърбът са малко по-светли. Огромен късмет е да чуете странната песен на кукумявката. През цялата година тя издава присъствието си с характерен, призивен звук, наподобяващ монотонно подсвиркване. Звуците се носят в радиус от цели 800 метра. Най-често „пее" привечер или сутрин, а по-рядко – през деня.
Именно утрото и вечерният зрак са любимите часове на мъника, когато си търси храна. В пълна тъмнина се спотаява у дома си и не ловува.
Основната му плячка са гризачите – мишки и земеровки, и дребните пойни птици – кралчета, синигери, овесарки и др. Миниатюрната кукумявка обича да се презастрахова, като щом зимата наближи, започва да складира огромни количества храна в дома си. В импровизираните „хамбари"
прибира до 1000 дребни животни
За орнитолозите миниатюрната птичка е известна с непредпазливостта и любопитството си. Ако случайно се натъкнете на нея в гората, тя няма да излети панически, а ще продължи да ви разглежда любопитно и с голям интерес зад клонките на дървото.
Както подобава на истински благородник, врабчовата кукумявка е изключително нежна с партньора си, а двойките се оформят през есенното токуване.
През брачния период е много по-гласовита, а песента - мелодична. Целият „репертоар" от песни продължава около половин час и завършва със специфични, звучни трели.
Врабчовата кукумявка снася чисто бели яйца, обикновено през април, и ги мъти упорито, като напуска гнездото само при непосредствена опасност. Броят на яйцата – от 4 до 7, зависи от това колко изобилна е храната през годината - ако е достатъчно, малките ще са повече, защото по-лесно могат да се изхранят. Птичетата се излюпват едно по едно и остават в семейството до есента.
След излюпването женската се връща в ролята на старателна домакиня и
грижливо разчиства гнездото от хранителни остатъци
и черупки, натрупали се по време на мътенето. Не си прави труда да изхвърля разделно боклука, а го мята около дънера на дървото. Тези отпадъци са и знак, по който може да бъде намерено гнездото.
Врабчовата кукумявка е част от разред совоподобни. Роднините є се срещат в различни краища на Земята – няма ги само в Антарктида. Познати са общо 133 вида, от които в България се срещат 10. По-честите у нас са ушата сова, чухал, обикновена кукумявка и горска улулица.
В миналото тази авторитетна фамилия е наричана „крилатите котки"
Причините са безшумният летеж, способността да виждат на тъмно, острият слух и мигновената реакция. Тялото им е приспособено към нощен живот. Големите очи, разположени отпред на главата, позволяват да виждат по всяко време на денонощието.
Совоподобните притежават много остър слух. Достатъчен е съвсем лек шум, за да бъде открита и хваната жертвата дори в непрогледен мрак. Подвижната шия им дава възможност да
въртят главата си до 270 градуса
По този начин имат видимост навсякъде около себе си. По-малките видове от групата живеят до 20 години, а по-едрите - цели 57-60 г.
Твърде вероятно е на тези страници да виждате първите снимки на врабчова кукумявка с висока резолюция, правени в България. Видеоматериалите с високо качество, заснети същия ден, изваждат на светло този почти илюзорен дух пазител на непокътнатата гора.
Изсичането на горите в защитените местности и национални паркове, безразборното правене на ски писти и други подобни безумия са пряка заплаха за ендемични видове като врабчовата кукумявка. Те могат напълно да изчезнат от България, а с тях и малкото човечност и загриженост към природата, които са ни останали.