Днес спасих човек... Очите му се срещнаха с моите, докато вървеше по коридора, взирайки се недоверчиво в клетките ни. Моментално разбрах, че съм му нужен. Да, той се нуждае от моята помощ. Помахах с опашка, но не твърде възбудено, за да не го изплаша.
Когато той се спря до клетката ми, се опитах да скрия от погледа му малката локвичка на пода. Не исках да знае, че днес не са ме извеждали на разходка. Понякога работниците от приюта са много заети и не ми се иска той да си помисли нещо лошо за тях.
Когато той четеше историята ми от картончето, закачено на клетката, се надявах, че няма твърде много да се натъжи от миналото ми. Пред мен е само бъдещето и би било супер да променя нечий живот към по-добро. Той приклекна на колене и ме повика по име. Допрях до клетката рамото и носа си, за да го успокоя. Пръстите му лекичко почесаха врата ми – толкова силно се нуждаеше от приятел. Сълзите му се стичаха по бузата. Вдигнах лапа, за да го уверя, че всичко ще бъде наред.
Вратичката на моята клетка се отвори и аз скочих в ръцете му...
Обещавам да те пазя от опасности.
Да съм винаги с теб.
Да правя всичко, което е по силите ми, за да не напуска никога усмивката лицето ти и от очите ти никога да не изчезва запалената в тях искрица.
Така ми провървя, че този човек беше решил да повърви по бетонния коридор в приюта. Толкова много са тези, които не са преминали по този коридор все още. Толкова хора има за спасяване още. Толкова се радвам, че успях да спася поне един.
Днес спасих човек...
Не знам кой е написал това, но би могло да го напише този сладур, ако в живота му се появи такъв човек...
Човеко, ела, появи се, там те чакат от сърце...
Не купувай приятел, вземи го от приюта!