"Исках да покажа, че докато човек се бори с външни врагове, съществува един много по-страшен враг - вътре в теб. Той ще намери топло местенце в главата ти и ще си седи там." Това казва в интервю Гай Ричи, режисьор и сценарист на култовия филм "Револвер" от 2005 г. Нека си припомним няколко изключително мъдри послания за алчността, егото, бесовете в нас, които ни задушават и смелостта да бъдем честни поне със себе си.
- През последните 7 години научих едно нещо. Във всяка игра човек винаги има опонент. Във всяка игра винаги има жертва. Тайната е човек да разбере кога се превръща в жертва, за да може да изненада всички.
- Когато човек се помисли за победител, не мисли за загубата. Но когато човек се изправи пред това, пред което съм аз, когато осъзнае каква е реалността, когато се изправи пред факта, който е пренебрегвал, тогава човек не може да не спечели. При повечето игри гарантираната награда е това, че ще загубиш. Единственият въпрос е "Кога?".
- Ако има ограда, то тя може да се прескочи. Ако има закон, то той може да бъде нарушен.
- Отчаяният човек прави отчаяни действия.
- Обичаме хората да ни мразят.
- Човек не става по-умен като се прави на такъв пред опонента си.
- Няма такова нещо като проблеми. Има само ситуации.
- Във всяка игра винаги има опонент и винаги има жертва. Жертвата си мисли, че притежава по-голям контрол, но всъщност е обратното.
- Можеш да станеш по-умен, само ако играеш с по-умен опонент. Колкото по-сложна е играта, толкова по-загадъчен е опонентът. Опознаваш опонента, откриваш слабостите му и му даваш да вземе това, което мисли, че иска. Играчът разсейва жертвата си, като я остави да бъде погълната от грешно заключение.
- Има нещо относно самия теб, което не знаеш. Нещо, чието съществуване съзнателно отричаш, и в един момент вече е твърде късно за да направиш нещо по въпроса. Това е единствената причина, поради която ставаш сутрин. Това е причината, поради която минаваш през какво ли не. Кръвта, потта и сълзите се показват, защото искаш хората да знаят колко добър, привлекателен, щедър, умен и забавен си в действителност. Хората те аплодират. Всички мислят, че си специален. Ставаш жертва на пристрастеност, при която всички наркомани около теб са пристрастени към потупването по рамото и златния часовник.
- Всички грешат! Погледнете умното момче със значката. Той наказва трофеите си и блести като скъпоценен диамант. Група маймуни в костюми му пляскат и се молят за одобрението на всички около тях. Ако знаехме това, нямаше да го правим. Някой крие това пристрастяване от нас и ако човек имаше втори шанс би попитал... Защо? Защо съм все още жив?
- Най-коварният враг ще се крие там, където няма да го търсиш. Къде е най-доброто място за опонента да се скрие? В последното място, където би го потърсил. Той се крие зад болката ти, Джейк. Ако се освободиш от болката, ще спечелиш тази игра.
- Използвай въображаемия си враг, за да унищожиш истинския. Никой не знае къде е врагът. Никой не знае, че той съществува. Той е в главата на всеки човек. И те му вярват. Защото мислят, че това са те самите. Опитай се да го унищожиш...
