Една жена имала двама сина: Маринчо - доведен, и Черньо - заварен.
Като им давала да ядат, тя викала на Маринчо:
- На̀, папай, Маринчо!
А на Черньо думала:
- На̀, плюскай, Черньо!
Eлин Пелин
Все по-често срещан проблем са взаимоотношенията между втората жена и децата на мъжа от първия брак и тези с тяхната майка. Двете жени (първата и втората) не могат да си поделят мъжа и свободното му време. Отрицателните емоции се стоварват върху детето от първия брак, защото в повечето случаи възрастните гледат на него като на ябълка на раздора. Необходимо е всички участници в процеса да изградят отношенията помежду си така, че да не страдат децата от техните „възрастни игри".
Всеки има своето място
Кирил, 32 г.: „Имам седемгодишен син от първия си брак, когото по негово желание взех от миналото лято да живее при мен. Първата ми жена се омъжи за човек, когото детето ми не харесваше. Към този момент вече бях женен втори път. Сегашната ми жена не е във възторг и ми заяви, че ако не си направим наше дете, ще си тръгне. Женени сме от две години. Страхувам се синът ми да не се почувства ненужен и се изморих да се разкъсвам между съпругата си и него“.
Альона, 25 г.: „Нашето момченце е на година и половина. За мъжа ми нашият брак е втори и има момиченце на 12 г. от първия си брак. Непрекъснато се караме заради нея. Причините: той живее и с двете семейства, не може да се раздели с първата си жена, тя му звъни непрекъснато, по повод и без. Струва му се, че аз се държа с дъщеря му „не както трябва". Когато го попитам какво означава това - мълчи. Работи до късно, тръгва за работа рано и в единствения си почивен ден иска да не му преча да прекарва време с дъщеря си. Все иска да пътува с нея за някъде. Но на нас със сина ми също ни трябва татко и мъж, често изпадам в истерични кризи. Мъжът ми вече говори за развод заради първото си дете“.
Двете писма са различни гледни точки на един и същ проблем – напрегнати отношения в триъгълника „първа жена - втора жена - мъж“. Семейната система прилича на родословно дърво, ако се нарисува на лист. Включва човека, когото описваме, братята и сестрите му, включително и родените извън брака на неговите родители, неговите родители, техните братя и сестри и техните семейства, бабите и дядовците, съпругите (първи, втори, трети), а също така и значими любовни връзки, след разтрогването на които са се образували бракове, в които са родени деца (или е направен аборт). И така, първите и вторите жени са в една семейна система. Всеки има своето място. И първата жена, и втората, както и общите деца от първия брак. Равнопоставени са и децата от втория брак – всяко на своето място.
Разказвайки ви за тази система, съвсем съзнателно не употребявам фразата „бивша жена“, тъй като в семейната система няма бивши, тя се състои от всички членове, даже от починалите. Когато хората се развеждат, те вече не са мъж и жена, но завинаги си остават първият мъж и първата жена в семейната система, която е обща за тях двамата. Същото така винаги ще си останат родители на децата си.
Законите на семейната система са такива – този, който е дошъл по-късно, трябва да уважава онзи, който е бил преди него. Първата жена винаги си е на мястото, втората не може да го заеме, тя си има своето, но под номер две. Ако втората разбере това, бракът остава стабилен. Ако липсва разбиране и жената се опитва да заеме място, което не ѝ принадлежи, бракът рано или късно ще се разпадне.
Така стоят нещата и с децата. Ако новата съпруга не уважава децата от първия брак и иска общите деца да бъдат поставени от мъжа ѝ „по-високо" – тази горделивост ще доведе до развод. Първото дете винаги остава първо. Следващите имат своето специално място в системата. Опитът да „подпъхнеш" своето дете на място, което не е негово, означава да подкопаваш брака си собственоръчно. Позволете на мъжа сам да взима решения за това колко да общува с детето си от първия брак. Някои се паникьосват, като чуят подобна препоръка. Ако се опитвате да завържете човека, той ще се опитва да се изскубне. А на свободния не му се налага да се отскубва и системата заема равновесие: мъжът с удоволствие отделя време на всичките си деца.
Вторият брак винаги е възможен само за сметка на първия. Особено когато връзката е започнала, докато първият е бил актуален. За да се случи новият брак, всеки от съпрузите трябва да признае своята част от вината за това, че тяхното щастие е възможно само за сметка на първата жена и децата или първият мъж и децата. Такова признание трябва да прерасне в уважение. Понякога това е трудно, защото изоставената жена говори и прави неща, за които трудно може да бъде уважавана. Но си струва да знаем, че това е от отчаяние. В такъв момент хората са склонни да се самооправдаят: „Щом тя се държи така, аз не съм виновен и правилно взех решение за развод. Нима е възможно да се живее с такъв човек?“ Такава мисъл е опасна.
Все пак как да запазим мира и спокойствието във всичките семейства – в старите и в новите?
Препоръки към жените
1. Трябва да приемете мъжа си с предишните му бракове и децата от тях. Миналото не може да бъде отменено. Ако не приемате миналото на партньора си, значи не приемате и него самия напълно. Вие сте знаели за миналото му и трябва да живеете като го имате предвид.
2. Помнете, че предишната му жена не е длъжна да се грижи за вашия психологически комфорт. Тя има своята истина, не се интересува от вашите чувства, тя няма да се съобразява с тях.
3. Ако сте агресивни към нея – това означава вина, която не си позволявате да пуснете на преден план. Вие строите връзката си върху нейното страдание. Отнесете се към този факт с отговорност и уважение.
4. Мъжът ви и първата му жена имат право да общуват винаги, когато се отнася до възпитанието на техните деца. За тяхното благо. Първата жена има право да звъни в дома ви, да разказва на бащата какво се случва с тях и да иска помощ при необходимост. Бъдете лоялни.
5. Не ограничавайте мъжа си в общуването с децата от първия му брак. Постарайте се да оправите общуването с децата, да, общуването, а не засипването с подаръци, бонбони и развлечения. Бъдете готови и на това, че първата жена може да е против да общувате с детето ѝ. Това е актуално особено в първата година след развода. Не настоявайте, не се обиждайте, позволете на бащата да е само той с детето си.
6. Помнете, че мъж, който, за да угоди на втората си жена, прекратява всякаква връзка с първата си жена и децата, не е самостоятелен и може да се доминира. Някога би могъл да постъпи и с вас така.
7. Ако имате общи деца, не изисквайте те да са по-важни от първите за бащата.
Препоръки към мъжете
1. Често детето е само предлог в борбата между „миналото" и „настоящето". Женейки се втори път, не забравяйте, че с първата си жена си оставате родители на вашите общи деца, нищо че вече не сте съпрузи.
2. Дръжте се с уважение към първата си жена, както и да постъпва в началото след развода.
3. Добре е, ако втората ви жена приеме с лекота общуването с децата от първия ви брак, но не настоявайте тя да изпитва голяма любов към тях като към свои деца. Правете ѝ комплименти, отбелязвайте всичките ѝ успешни опити да създаде психологически комфорт на участниците в системата.
4. Опитайте се да направите отношенията прозрачни. Често вторите жени изпитват силна ревност от първите, страхувайки се, че можете да се върнете в старото си семейство. Затова се опитват да ограничат вашите срещи с първите ви деца. По силите ви е да я убедите, че сега тя е важната за вас, а към първата се отнасяте с нужното уважение като към майка на децата ви.
5. Трябва да сте наясно, че втората ви никога няма да обикне децата от първия ви брак като свои собствени. Това отново ще е объркване в йерархията, но от страна на мъжа. Когато се роди дете във второто семейство, мъжете се страхуват, че първородното ще се почувства ненужно. Достатъчно е да му кажете: „Ти за мен винаги ще си първото“. Така ще обозначите ролята му в йерархията на вашите деца. „Първо“ в случая не означава „най-важното“. Но на детето това помага, за да се успокои и да се почувства желано и нужно.
Тези съвети са базирани на фамилната констелация на Берт Хелингер. Важно е да се знае, че тягостното чувство на вина се маскира като горделивост и неприемане на предишните отношения и връзки. Б. Хелингер пише: „Новите отношения ще са удачни, ако новите партньори си признаят вината, но също така разбират, че няма как да се мине без вина. Тогава новата връзка придобива дълбочина и няма място за нездравословни илюзии“. Вторите семейства са различни в качествено отношение, но това не означава, че ще са по-малко щастливи.