Срещнали се веднъж Будистът и Депресията:
Депресията:
- Ти си нищо.
Будистът:
- Благодаря за комплимента.
- Твоят живот е празен, в него няма нищо хубаво.
- Ако е празен, то в него няма и нищо лошо също така. И какво излиза – свободен съм!
- Няма любов. Няма блага. Няма радости.
- Еднозначно. В рамките на тази действителност съществуват само натрапливи илюзии, продиктувани от човешкото его. Ние самите сме техни творци.
- Над този свят е надвиснало страданието.
- Но страдание без радост не може да има.
- Ти ще умреш без да си осъзнал Истината.
- Е, това пък съвсем не е страшно! Занапред ще имам още толкова много животи...
- Наоколо са само войни, лъжа, мерзост и съблазни. Земята е потънала в собствената си мръсотия. Човечеството е обречено.
- Космосът е велик. И каквото и да се случва – то е в името на вселенската хармония. Душите ни са чиста енергия, която така или иначе, рано или късно, ще се избави от мирската тежест и ще се разтвори в безкрайността на битието.
Депресията:
- Хм... Тук няма да стане... Тръгвам нататък...