Светът в тебМериън Уилямсън / 16 февруари 2016

Няма страх, който любовта да не стопява

Адът е това, което егото прави от настоящето. Раят е другият поглед към цялото.

Мериън Уилямсън изнася лекции в сферата на духовността и новата мисъл. Стилът ѝ е увлекателен, езикът – семпъл, но изящен. Тя развива своите концепции върху идейната база на Курс по чудеса – себепознавателна система за духовна психотерапия. Прозренията на Уилямсън са поднесени по възможно най-добрия въздействащ начин – без натрапване, пречупени през собствения опит. Цитатите са от книгата на Уилямсън „Завръщане към любовта" на издателство „Аратрон" в превод на Маргарита Спасова.

Адът е това, което егото прави от настоящето. Раят е другият поглед към цялото.
Нашата работа не е да търсим любов, а да открием всички онези бариери, които поставяме пред идването ѝ. Да мислим, че някъде има специален човек, който ще ни спаси, е бариера пред чистата любов. Това е едно от най-страшните оръжия в арсенала на егото... Мисълта, че някой специален човек ще ни спаси, ни изкушава да стоварим огромно емоционално бреме върху онзи, който ни се стори подходящ за ролята.
Ако искате да научите повече за връзките, трябва да се съсредоточите върху собствените си противоречия.
Никой не се съмнява в умението на егото да фабрикува фалшиви доказателства.
Проблемът не е, че привличаме определен вид хора, а че изпитваме влечение към определен вид хора. Например някой, който злоупотребява с чувствата ни, може да ни напомни за единия или за двамата ни родители. „Излъчва отдалеченост и леко неодобрение – тук ще се чувствам като у дома си". В такъв случай проблемът не е, че ни причиняват болка, а че ние се чувстваме удобно с нея. Добре позната ни е.
Истинската ми потребност, разбира се, бе да осъзная, че нямам нужда от мъж, за да запълня онова, което само на пръв поглед изглеждаше като ненаситни емоционални потребности. Самите потребности не бяха истински, а само отражение на факта, че се мислех за несъвършена. Спасението щеше да дойде едва след като се освободях от мисълта, че не съм достатъчно добра. Като се пазех да не ме изоставят, аз продължавах да пресъздавам условията, в които това не можеше да не се случи.
Моментът на най-жестоката болка е идеалната възможност. Егото би предпочело никога да не гледаме болката право в лицето. Когато сме в криза, съществува чудесната възможност да се измъкнем и да помолим за помощ небесата. Егото би предпочело през задния двор на живота ни да тече тиках река от нещастия, които никога не са достатъчно лоши, за да ни наведат на мисълта дали нашият избор не създава болката. Но в разгара на болката имаме шанс да „въстанем срещу Сатаната и да го прогоним завинаги".
Когато някой е груб, той се страхува. Когато някой ни подвежда, той се страхува. Когато някой е жесток, той се страхува. Ала няма страх, който любовта да не стопява. Няма отрицание, което опрощението да не преобразява.
Мракът е просто отсъствие на светлина, а страхът е само отсъствие на любов. Не можем да се измъкнем от мрака, като го ударим с бухалка за бейзбол, защото няма какво да ударим. Ако искаме да се избавим от мрака, трябва да включим осветлението. По същия начин, ако искаме да се освободим от страха, не можем да го преборим, а трябва да го заместим с любов.
Болката не идва от любовта, която ни е отказана, а от любовта, която ние сме отказали. В случай като този, имаме чувството, че сме наранени от онова, което е направил другият. Но в действителност нечие затворено сърце ни е изкушило да затворим своето и ни боли от това, че се отказваме от любовта. Ето защо чудото е промяна в нашето мислене: желанието да запазим сърцето си отворено, независимо какво става извън нас.
Начинът, по който се появява даден човек, е тясно свързан с начина, по който избираме да му се покажем.
Никой не е постоянно великолепен. Никой не е винаги секси. Но любовта е решение. Изчакването да видим дали някой е идеален е детинско и до известна степен кара другия да се почувства така, сякаш е на прослушване за роля.
Нашите потребности не са изолирани. Ако допринесем за чуждата болка, жестът винаги ще ни се върне. Ако направим каквото можем, за да помогнем на хората, винаги ще се намери някой, който да направи същото и за нас.
Назад ни дърпа не любовта, която не сме получили в миналото, а любовта, която не изразяваме в настоящето.
Както даваме, така и ще получим. Услугата не значи саможертва.
Нашето най-мощно средство да променим света е способността да променим мисленето си по отношение на света.
Енергията около нас отразява степента на нашето осъзнаване.
Първата стъпка в поправянето на злото е да признаеш, че активно си взел грешно решение, но можеш също толкова активно да решиш и друго.
Освобождаваме се от всички мисли за собственост и принадлежност, които ни карат отчаяно да се вкопчваме в бъдещето.
Нашата цел във всяка ситуация е вътрешен мир. Нашето вътрешно състояние определя преживяванията ни, но преживяванията ни не определят вътрешното ни състояние.
Нашата съзидателност, вместо да ни прави силни личности, ни прави истерици.
Молитвата се отправя не за да промени Бог живота ни, а за да промени самите нас.