Котката на дърводелеца

Живял някога един беден дърводелец, имал си котка, която много обичал. Когато отивал на работа, оставял ѝ по нещо за ядене, а вечер ѝ донасял риба. Котката също обичала дърводелеца и тъй си живеели двамата.

Не щеш ли, дърводелецът се поболял - болели го очите и започнал да не вижда. Лекарят го прегледал и казал:

- Тежък е твоят недъг, не зная лек за него, не съм и чувал за такъв цяр.

Боледувал дърводелецът, вече не можел да работи, останал без пукната пара - как да купи риба за котката? Затова ѝ рекъл:

- Бедно живяхме ние с теб, но все пак прилично. А пък сега съвсем ослепях, няма лек за мен. Не мога да те храня. Недей да ми се сърдиш - май ще трябва да си намериш нов стопанин.

Заспал дърводелецът. Котката обаче сякаш разбрала думите му. Приближила се, седнала до възглавницата му и започнала старателно да го ближе по очите. Първо лявото, после дясното, лявото - дясното, лявото - дясното…

Свършила се нощта, дошъл денят, котката продължавала да ближе очите на дърводелеца.

И ето ти чудо. Болките в очите му отслабнали!

Минали десет дни и на единайсетия всякаква болка изчезнала и дърводелецът отново прогледнал. Виждал толкова добре, колкото и преди.

Само дето очите на котката започнали да отслабват, от ден на ден все по-лошо виждала тя. И веднъж, докато стопанинът ѝ спял, тя тихо си отишла незнайно къде...