Джеф Фостър е роден през 1980 г. в Лондон. Изучава астрофизика в Кеймбридж. Дълги години е измъчван от депресия, от чувство на отчаяние и самота. Всичко това го води в крайна сметка до сериозно физическо заболяване и мисълта за близка смърт, но и го извежда в началото на духовния му път. Автор е на бестселърите „Живот без център", „Извънредно отсъствие", „Чудото на битието".
Когато се пробуждаш, изчезва стремежът ти да запазиш стабилния образ на последователния човек. Ти вече знаеш, че имиджът никога не може бъде теб, какъвто си наистина. Добър, прекрасен, мъдър, просветлен... Всичко това е илюзия. И не ни удовлетворява.
Ти си се събудил. Ти си жив. Не си определяем. Ти си се превърнал в самия живот. Останалото не е важно. Всеки твой образ изгаря в пещта на присъствието.
Ти вече не се страхуваш да кажеш своята истина. Ти казваш твоята истина не за да нанесеш щети, не за да оскърбиш или за да си „правилен". Ти казваш истината си, защото живот в лъжа и противоборство раздробява духа и те прави нещастен. И твоето нещастие заразява околните.
Лъжата те разболява; само истината е животворна. Нека оттук нататък твоето „да“ да означава „да“, а твоето „не“ - „не“. Твоето „аз не знам“ също е свещено.
Близките ти могат да почувстват разочарование, болка, печал, гняв. Те ще поискат да върнат старото ти „Аз". Могат да ти кажат, че си подведен, че полудяваш, че си необщителен, егоистичен. Лъжлив. Могат да престанат да разговарят с теб и повече никога да не те слушат. Това е нормално. Те преминават през своето пътешествие, ти – през твоето. Усети своите чувства, собствените си горести и радости. Нека мислите ти възникват и се разтварят като облаци в небето.
Ти никога няма да бъдеш разбран в това. Никога няма да те заобичат заради това, нито да ти се възхищават, нито да те приемат. Никой не е длъжен да е с теб.
Разлепянето на етикети е част от играта. Ти откриваш, преминавайки от едни ден в следващия, кои са истинските ти приятели. Ще намериш истинското си семейство, истинския извор на подкрепа, дори когато от време на време или пък завинаги се тръгнеш от твоето семейство по рождение. Старите приятели също могат да отпаднат. Прости им; техните нещастия не са твоя работа. А твоето щастие не е тяхна работа.
Нужна е храброст и талант, за да присъстваш. Да дишаш. За да чувстваш краката си върху земята. За да знаеш, че ти нямаш друг избор, освен да живееш.
Ставаш свободен от вина и от упреците на миналите поколения. Ти никога повече няма да си този, когато те искаха да видят. Твоят провал ще бъде твоята победа.
Сега може да си уплашен, бъдещето може да ти се вижда неопределено и непреодолимо. Но досега никога не си се чувствал толкова жив, така див и свободен, преизпълнен с нови възможности.
