Светът в тебХазрат Инаят Хан / 18 август 2016

Душата има две крила

Едното – независимост, другото – безпристрастност

Лекциите на великия индийски мистик Хазрат Инаят Хан (1882–1927 г.) по теми като битието, смъртта, човешките ценности и узряването на душата са събрани и издадени след смъртта му. На български език стенографираните от последователи на Хан лекции върху учението на суфите, излизат през 2001 г. в превод на Цветана Стоянова със заглавието „ Мистични медитации". Нека се докоснем до някои истини на знаменития майстор, чиято мъдрост е непреходна.

На санскрит живот се означава с думата самсара. Тя се изобразява като пребиваване в тъмнина. Човек мисли и говори, действа и чувства, но никога напълно не разбира защо. Ако на човека е известна една причина, винаги зад това знание има скрита по значение друга причина, за която той дори не знае. Много често обстоятелствата на живота се представят като плен. Понякога ти си струва, че вървиш между река и пропаст; за да се издигнеш над тях са необходими криле, каквито не всеки има. Душата има две крила; едното — независимост, второто — безпристрастност. Изисква се огромна доза жертвоготовност, преди да добиеш независимост в живота, а безпристрастността влиза в противоречие с природата на любовта и симпатията. Сякаш трябва да разрежеш сърцето си на две, преди да можеш да практикуваш безпристрастност в живота. Разбира се, когато душата получи възможност да разпери криле, човек започва да вижда обстоятелствата от живота отделени от него. Тогава той се издига над всички обстоятелства, превръщащи човека в пленник.

Няма трудности, които рано или късно да не могат да бъдат преодолени, но дори ако човек получава това, което страстно желае от живота, винаги остава нещо, което още не е получено. Затова, ако човек скача от една нещо на друго, осъществявайки всичките си мечти, предметът на неговото желание все повече ще се разраства и множи, и това не ще има край. Колкото повече му е необходимо да направи нещо в живота, толкова повече трудности трябва да преодолява, но ако човек се държи далеч от живота на света, неговото присъствие тук е безсмислено. Колкото по-важна е задачата, толкова по-трудно е нейното изпълнение.

Щастието е процъфтяване на душите. Детето, което е започнало с невъзпитаност, невнимателност към другите и разрушителност, с времето ще притегли към себе си тази сила и с него ще се случи същото. Каквото даваме на детето, това и ще получим обратно. Много ли се съобразяват с тези факти? Хората никога не мислят, че могат да ги наранят собствените им думи, собствените им постъпки, мисли или чувства. Те продължават в този дух, но когато му дойде времето, всичко ще се върне към тях, прогонвайки щастието.

Хармонията е единственото нещо, което създава красота. Красотата сама по себе си няма смисъл. Нещо, което изглежда красиво в дадено време и на определено място, може да се окаже грозно при други обстоятелства. Това се отнася и за мислите, думите и постъпките. Това, което наричаме прекрасно, е такова само в определено време и при определени условия. Тъй че единственият начин да се определи истинската красота е посредством хармонията.

„Не се противопоставяй на злото" не означава да оставиш злото у себе си. Това означава да не връщаш дисхармонията, достигнала до теб, подобно на човек, който играе тенис и отбива топката със своята ракета. Но от друга страна, липсата на съпротивление не означава, че трябва да ловиш топката за тенис с голи ръце.

Да бъдеш човек е велика привилегия, тъй като можем да развиваме в себе си човечност и да бъдем хора не само външно, но и в ума и постъпките си. Привилегията е в това, да бъдеш човек, който е идеал на Бога. Не скала, която не знае кой стои върху нея — цар или бедняк, светец или грешник; не и ангел, у когото няма сърце, за да изпитва чувства заедно с другите и да ги съпреживее — те чувстват само величието на Бога. Само човекът е бил надарен със сърце.

Човекът е роден на този свят не само за да яде, да пие и да се ожени. Той е роден, за да изгради съвършен човешки характер. В това му помагат наличието на дълбоки мисли и вниманието му към другите. Дори при цялото могъщество, положение, богатство, знания и всички останали блага на света той си остава беден, ако не му достига това богатство на душата — правилното отношение към другите.

Източник