„Невероятната съдба на Амели Пулен" е френско-германска филмова копродукция, романтична комедия от 2001 г. Режисьор на култовата картина е Жан-Пиер Жоне. Сценарият е общо дело на тандема му с Гийом Лоран. Филмът има пет номинации за Оскар и печели 4 награди Сезар, Европейската филмова награда за най-добър филм и 2 награди на БАФТА. Нека си припомним любими реплики от персонажите на „Невероятната съдба на Амели Пулен".
- Обичам да се оглеждам в тъмното, за да видя лицата на хората. Както и да забелязвам малките детайли, които друг не вижда. Но не обичам, когато шофьорите не гледат пътя.
- Животът е странен. Когато си хлапе, времето се влачи бавно. Тогава, един ден, вече си на 50. А детството, това, което остава от него, се събира в малка, ръждясала кутийка.
- Изведнъж Амели се почувства в пълна хармония със самата себе си. Всичко е прекрасно в такъв момент: мекотата на светлината, лекият аромат на парфюм във въздуха, миролюбивите звуци на града. За нея животът изглеждаше толкова лесен и кристално ясен, че бе завладяна от желанието да помага на цялото човечество.
- Амели Пулен, позната като"кръстницата на отхвърлените" или "мадона на ненужните", отстъпи пред изтощението. По улиците на Париж, сломени от мъка, милиони скърбящи хора се събират за погребалното шествие, за да покажат мълчаливо тяхната голяма мъка, че са завинаги сираци. Каква странна съдба на тази млада жена, лишила се от себе си и все пак толкова чувствителна към очарованието на дребните неща от живота. Като Дон Кихот тя е предопределена да поеме тежестта на всички човешки мъки. Неравностойна битка, която поглъща живота ѝ. На 23 Амели Пулен оставя живота си да се вплете във водовъртежа на вселенската болка. И тогава тя почувства съжаление, че остави баща си да умре, без някога да е била способна да даде на този задушаващ се човек, глътката въздух, която е била способна да дава на толкова много други.
- Жена без любов е като цвете без слънце. Умира.
- Може да се пишат безсмислици, но не и да се публикуват.
- Когато пръстът сочи към рая, глупакът гледа пръста.
- 6-годишно момче избягало през нощта с велосипеда си на три колела. Било намерено на магистрала в Германия. Просто искало да отиде там, където са звездите.
- "Вярвате ли в чудеса?" - "Днес - не."?
- Вирусът на любовта - това е единствената болест, която досега не беше хващала. Никой не е застрахован.
- Животът е една безкрайна репетиция.
- Мисля, че тези, които знаят поговорки, не могат да бъдат лоши.
- Амели, момичето ми, нямаш стъклени кости като мен, можеш да се противопоставиш на живота. Ако пропуснеш тази възможност, тогава, докато времето отлита, сърцето ти ще стане толкова сухо и чупливо, като костите ми. Така че, давай за Бога.
- - Тя е влюбена в теб.
- Но аз дори не я познавам.
- Напротив!
- От кога?
- От вечност. В сънищата ти!