Скъпи Дядо Коледа,
пише ти едно деветнадесетгодишно момче от България. Сигурно се сещаш, това е онова почти забравено от Бога място, в което от години на власт са корупцията, фалшът и лицемерието. Остават броени дни до началото на твоето пътешествие по света и точно заради това реших, че е уместно да ти пиша.
Аз няма да съм като другите деца. Няма да ти искам кукла, количка или пък играчка. Единственото, за което ще те помоля, е когато грижливо прибираш в чувала си подаръците за добрите дечица, да оставиш малко място и за желания от мен подарък, а именно - вярата.
Не я искам само за мен, смятам, че тя е нужна на всички ни. Нужна е на съседчето ми, което е в първи клас, за да повярва, че от ходенето на училище има смисъл. Нужна е на приятеля ми, който тази година ще завърши гимназия, за да осъзнае, че няма как да не постигне целите си, след като е положил толкова усилия за тях. Нужна е на всички майки, бащи, баби и дядовци по света, които вече не вярват в доброто. Нужна е на хората, които смятат, че моралът е безвръзвратно деградирал, а ценностите са подменени завинаги.
Дядо Коледа, недей да опаковаш вярата. Остави блясъкът ѝ да озари домовете на онези, които за съжаление привикнаха да живеят в тъмнина. Нека тя донесе усмивки на тези, които дълго време не спираха да плачат. Надявам се, че ще уважиш молбата ми. Надявам се също и че всичко при теб е наред. Носят се слухове, че джуджетата се надигат на бунт. Дочух също и че винетката за елените е на път да поскъпне, а в тези трудни времена, всеки разход е от значение…
И последно, Дядо Коледа, не се притеснявай от това, което чуваш за днешните деца. Не е истина, че те предпочитат да се карат за това кой е по-напушен, вместо кой е бил послушен. Не е истина и фактът, че никой вече не прави добро. Просто на хората им липсва малко вяра, вяра, която се надявам, че ти ще им донесеш.
Поздрави: Николай