Трябва ли да си светец, за да си състрадателен

Кротко да се издигнем над ограничените си възгледи

Илюстрации: Webplus.info и fishki.net
Илюстрации: Webplus.info и fishki.net
„Да нахраниш гладния, да простиш обидата и да обичаш врага си - това са велики добродетели. Но ако, да речем, открия, че и най-окаяният от просяците, и най-наглият от престъпниците са у мен; че очаквам милостиня от собствената си доброта; че самият аз съм врагът, който трябва да бъде обичан - тогава какво?"
                                                                  Карл Густав Юнг

Вселената не ни съди. Тя само ни предоставя последствия, уроци и възможности да балансираме и да се учим чрез закона за причината и следствието.  Състраданието е в това да приемем факта, че всички ние даваме най-доброто от себе си в границите на настоящите си разбирания и възможности.

Легнах по гръб и вдигнах очи към звездното небе.
- Май не ме бива много в състраданието.
- Не си съчувстваш и сам, нали? - попита тя тихо.
- Не, мисля, че не.
- Точно оттам трябва да започнеш. Колкото повече обич и доброта даваш на себе си, толкова повече ще имаш и за другите. - Тястана влезе обратно в колибата. Последвах я. Взряна в мен над пламтящия огън, докато светлината проблясваше в очите ѝ, жената мъдрец ми разкри същината на този закон.

- Дошло е времето, Страннико, да видиш себе си и другите по нов начин, необременен от преценките и очакванията, които стоят между теб и света. Дошло е времето да разбереш, че всички ние - и приятели, и врагове - даваме най-доброто от себе си в границите на нашите разбирания и възможности.

- Някога поетът Руми написа: „Някъде отвъд идеите за правене на добро и зло има едно поле. Ще те срещна там. Когато душата лежи сред онази трева, светът е твърде пълен, за да говорим." Руми е написал тези думи, защото е разбирал, че съденето е човешко изобретение, че Бог е тук не за да ни съди, а да ни даде средствата, с които да се учим от своите грешки, така че да можем да растем и да се развиваме. - Жената маг се извърна към мен и ме попита:
- Ако можеш да повярваш в това, че Бог не ни съди, защо е необходимо да съдиш другите?
- Опитвам се да не ги съдя - отвърнах аз, - но как да постъпваме тогава с насилниците и жестоките хора?
- Законът за Състраданието не е произволен, нито условен - каза тя. - Знаем, че на този свят има дълбоко неспокойни и разрушителни души и че онези, които не знаят покой, са склонни да не дават покой и на другите. Състраданието не означава да ги оставяме да ни тъпчат и да рушат. Някои индивиди трябва да бъдат отделени от обществото. Но човек може да изпитва състрадание към злото, без да му се поддава. В сраженията можеш да състрадаваш на враговете си, дори когато битката е на живот и смърт.
- Но защо да изпитваме състрадание към жестоките и презрените? Защо да не мразим онова, което е омразно?



- Това е важен въпрос и заслужава ясен отговор - отговор, който трябва да намериш сам. Но обърни внимание на това: омразата и състраданието са различни видове енергия. С коя от тях искаш да изпълниш своя свят?
- Не мога да споря с теб, когато заемаш позицията на добрата воля - отвърнах аз, - но ми е все така трудно да бъда благ към фанатиците и мъчителите на деца.
- Никога не съм казвала, че състраданието е лесно! - каза тя. - Но, лесно или не, законът диктува да подчиняваш действието си на любовта и разбирането, а не на омразата и невежеството. За да постигнеш това, е необходим скок към един по-широк кръгозор, към осъзнаването на факта, че Вселената, в която живееш, е едновременно загадъчна и справедлива. Тази дълбочина на разбирането произтича от интуитивното прозрение за присъщата на Вселената разумност. Без значение дали постигаш това разбиране чрез наблюдение, разсъждение или религиозна вяра, в крайна сметка откриваш, че в света на природата нямаш нито приятели, нито врагове, а само учители.

- Излиза, че човек трябва да е светец, за да се придържа към този закон.
Тя ми отговори с усмивка:
- Законът на Състраданието кротко изисква да се издигнем над нашите ограничени възгледи. Това понякога може да бъде изключително трудно. Затова помни, че състраданието започва със самия теб. Бъди внимателен и търпелив. Всички ние имаме многобройни мисли и чувства - и положителни, и отрицателни -които се пораждат в ума и сърцето ни. Не е необходимо да бъдеш светец, но вместо да се поддаваш или да се бориш с отрицателните мисли, остави състраданието да ги отнесе с вълна от обич и разбиране.

Из "Законите на Духа", Дан Милман
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане