Докато обвиняваме околните, ние сме затворници

Ако сме неспособни да простим на онези, които възприемаме като сгрешили по отношение на нас в някакъв момент в миналото, трябва да проучим решението си да ги обвиняваме за нашето нещастие. Вината е дълбоко загнездена в културата ни. Бумът на съдебните дела е свидетелство за нежеланието на повечето хора да поемат отговорност за собствения си живот. Вместо това те съдят колкото се може повече хора, пренебрегвайки личните грешки, и в крайна сметка карат някой друг да плати нещастието. На вината е посветена една от главите в книгата на Уейн Дайър „Ще го видиш, когато повярваш в него". Нека си я припомним, защо търсенето на виновен извън нас, без да се замислим, какво във вътрешния ни свят ни кара да се чувстваме вечно жертва, е сред най-честите причини за стрес и депресия.

Тази психична нагласа да се приписва отговорността на другите за нашите жизнени обстоятелства и нещастия е продуктът на нагласата към вина. Колкото повече сте я упражнявали в живота си, толкова по-трудно ще ви е да практикувате прошката.

Трябва да бъдете абсолютно честни със себе си, ако искате изобщо да се освободите напълно от вината, пише Уейн. Начинът да се започне е да се поеме пълната отговорност за всичко, което сте в живота си. Точно така - сега. Кажете си: „Аз съм общият сбор от моите избори до този момент." Възпитанието и нагласите, което сте получили, могат да направят това много трудно за приемане. Може би искате да кажете: „Нищо не мога да направя" или „Чужда беше вината", или „Бях на погрешното място в погрешното време", или „Замесиха ме в мръсна сделка", или „Обстоятелствата в семейството ми създадоха цялото ми нещастие", или каквато и друга причина да сте си разработили, за да се освободите от отговорността.

Отхвърлете всичко това и погледнете на живота си от друга перспектива, ни съветва Уейн. Всичко, което ви се е случило, може да бъде урок, за който да сте благодарни. Всеки, който е влязъл в живота ви, е бил учител независимо колко силно избирате да го мразите или обвинявате. Наистина няма случайности. Тази вселена работи съвършено, включително всички кванти, които изграждат вас и онези, които обвинявате. 

Всичко е такова, каквото трябва да бъде - нищо повече, нищо по-малко! 

Всички ситуации - включително онези, когато сте били малки деца, съдържат изключително ценни уроци, които трябва да усвоите и от които трябва да се възползвате - уроци, блокирани от чувствата на омраза и обвиняване.

Оценете в каква степен се съпротивлявате на принципа на поемането на пълната отговорност за живота си и вярата, че наистина няма никакви случайности в тази съвършена вселена. Следвайте тази логика. Някой ви е навредил по някакъв начин в миналото. Чувствате се наранени и ядосани и този яд в крайна сметка се превръща в омраза. 

Това е вашата омраза. Вие я разнасяте със себе си където и да отидете. Вие сте нейният собственик. Вие сте тя и тя е вие. 

Омразата е мисъл и е с вас където и да отидете. Вие сте дали на някого разрешение не само да ви нарани веднъж, но да продължи да контролира вътрешния ви живот. Омразата инфектира живота ви, докато другият човек си е на собствената пътека, правейки онова, което знае да прави независимо от вашето настоящо нещастно състояние. Абсурдността на вината е, че дава на другите хора контрола върху вас в момента на тяхното подло дело и продължава да им го дава по отношение на начина ви на взаимодействие с другите. 

Ставаме затворници без надеждата да постигнем по-висше състояние на събуждане и щастие за себе си.

Уейн обяснява как работи вината в нас и защо е безплодно и деструктивно нещо. Докато обвиняваме другите за това, как се чувстваме днес, ще трябва да ги чакаме да се променят, преди да можем да израстем от настоящото си замразено състояние. Авторът на "Ще го видиш, когато повярваш в него" е сигурен, че когато сме избрали вината, сме преработили поведението на другите така, че ни е причинило болка. Може да изберем да нямаме омраза вътре в себе си и просто да го оставим да си отиде. След като променим възприятията си за болките и обидите на живота и видим, че ние създаваме всичко, вече не се нуждаем да обвиняваме някой за нещо. Това е най-освобождаващото състояние, което въобще можете да си представите, пише Уейн.