Често се случва да произнесем някои фрази и да дадем воля на чувствата си, като изобщо не се замисляме как биха се отразили на човека срещу нас. Особено ако това е малък човек. Детето ни. То възприема всичко буквално. Него го боли от вербалните стрели по-силно, отколкото възрастния.
В пристъп на горещ импулс можем да изсипем върху главицата на най-любимото си същество толкова емоционална отрова, колкото да го травмираме за дълго време. Нека поне днес се опитаме да не сме вербално жестоки към малките слънца около нас. Ето 5 фрази, които трябва да изчезнат от речевия ни свят.
"Защото аз така казах..."
Това изречение няма да убеди детето, че сте прави, а само ще го настрои срещу вас. По-добре му покажете, че разбирате чувствата му, но сега трябва да се направи нещо друго: „Разбирам, че искаш да играеш още, но сега е вече време за сън".
"Престани да плачеш..."
След подобни думи, най-вероятно е малчото да зареве още по-силно. Проявете разбиране, засвидетелствайте му вниманието си: „Разбирам те добре, зная защо плачеш – обидно ти е".
"Ако не си изядеш яденето – няма да пораснеш..."
Пак наблягате на негативното. По-добре му разкажете какво хубаво ще се случи, ако детето направи това, за което го молите. "Ако се храниш добре – ще порастеш силен и здрав".
"Не го правиш както трябва, остави. Дай на мен..."
Ако показвате на детето грешката му, не бързайте да правите нещо вместо него. Покажете му как, но му позволете да го направи самостоятелно: "Нека ти помогна. Ако искаш ще ти покажа".
"По-бързо! Заради теб закъснявам..."
Това е на-често чуваната фраза сутрин, когато родителят закъснява за работа, а детето се мотка и мудно се стяга за детска градина. Обърнете го на игра: "Искаш ли да се състезаваме? Кой първи ще си събере нещата, за да излезем?"
За вашето малко съкровище най-важен е личният ви пример. Помнете, че вие не възпитавате, вие насочвате и вдъхновявате. Искате детето ви да е щастливо? Тогава бъдете щастливи самите вие. Израствайте и се наслаждавайте на живота като учите на това и чадото си.
Важно е за малкия човек да има лично пространство и право на избор. Да научи какво е отговорност за действията. Да чувства топлотата и уюта на дома си и обичта на хората, които живеят в него. Да получава любов и да дава любов. Да изразява свободно чувствата си. Да се научи да ги разпознава и да говори за тях. Да има приятели и възможност да общува с тях до насита.