Емоционалният шантаж

Любовта, която изпитваме към близките си, понякога бива използвана срещу нас от емоционално неинтелигентните ни любими хора. Как да идентифицираме емоционалния шантаж и как да отвърнем на опита да ни се бърка в сърцето, при това без да късаме отношения? 

Емоционалният шантаж е най-примитивният и болезнен вид манипулация. „Ако ти направиш еди какво си, аз ще..." или „Докажи ми, че ме обичаш — изпълни молбата ми...", „Ако не направиш този компромис – ще се разделим...". Познато, нали? Случва се и в най-добрите семейства, но нека не лепваме на манипулаторите веднага етикети, че те са емоционални чудовища и бездушни егоисти. Доста често емоционалното насилничество е неосъзнавано.

Прибягвайки до емоционален шантаж, близките ни хора пряко или косвено ни заплашват с неприятности, ако се откажем да изпълним изискванията им, пише Сюзан Форуард в „Емоционалното изнудване". Основният коз в ръцете на манипулатора са нашите чувства към него. Всяко любовно искане, което започва с думите: „Ако ти ме обичаш (ако ти пука за мен, ако изобщо имам някакво значение в живота ти...), ти си длъжен да...“ — това е първата лампа, която трябва да ни светне по пътя към разпознаването на големия емоционален шантаж.

Емоционалният терорист прокарва своите интереси като общи, а ако откажете да изпълните исканията му, ви обвинява, че постъпвате егоистично. Той заплашва не само заложника си, но и себе си. „Ако ти не направиш това и това, ще ми се случи това и това и ще ти тежа на съвестта. Защо ме караш да страдам? Това ли заслужих?"

Други фрази, които би трябвало да ни плеснат по челото са:

„Ако не ти харесва – прав ти път."

„Този път наистина ти казвам, ако не направиш това и това, с връзката ни е приключено."

„Няма да си дойдеш за Коледа?! Това ли доживях, собственият ми син да ме забрави..."

„Докато ти пера гащите в тази къща – ще ме слушаш!"

„Докато изкарваш по-малко пари от жена си, не си никакъв мъж."

„За последен път ти казвам, ако още веднъж ми направиш този номер, това ще е краят..."

Психолозите съветват за някои тънкости при общуването с емоционален агресор. Ако в мощния си гняв и обида откажете рязко на терориста да изпълнявате ултиматумите му, най-вероятно ще последва разруха в отношенията. Но ако все още не сте готови за това, има начини за укротяване на агресора, без разбира се да се превръщате в килимче пред разбеснелия се близък.

Не реагирайте емоционално. Избягвайте твърдо „да" и твърдо „не". Отложете отговора, който се иска от вас незабавно. Парирайте манипулатора с „Окей, чух те добре. Трябва ми време, за да обмисля решението си". 

Покажете спокойствие и здрав разум. Нека му стане ясно, че ви вълнува изхода от конфликта, но няма да се поддадете на натиска просто така. 

Емоционалният терорист или не разбира, че ви причинява болка, или не вярва в това. Кажете му точно и ясно, какво става в душата ви при вербалната атака и как изглежда той отстрани в момент на афект, как това ви плаши и сковава. Нито един човек не е готов честно да си признае, че съзнателно причинява болка на близките си. Ако доводите ви са убедителни и запазите спокойствие, има шанс заплахите да спрат и терористът да се съгласи на преговори и партньорство."

Никога не отговаряйте на заплаха със заплаха. Ако мултиплицирате заплахите с „Искаш да ме разболееш ли, като се тръшна и аз болна, кой ще гледа децата и ще ти готви, а?", това ще доведе конфликта до абсурдни размери. Борбата на двама воинстващи манипулатори за надмощие в битката на егото води до двойна загуба. Не го забравяйте.