Ние непрекъснато воюваме със собствените си чувства. Упорито отричаме емоциите си, особено по отношение на други хора. Та нали това са само чувства? Това не сме ние. Чувствата идват и си отиват. Психолозите твърдят, че да се научим да ги разпознаваме, да ги назоваваме и да ги споделяме, е единственият правилен път към емоционалното и психическо здраве.
Докато изживяваме своето поредно денонощие, много често отричаме, че сме раздразнени от това, че някой ни прави услуга. Защото ни се вижда нелогично и ненормално, без да знаем, че е класическа схема на ума – да ни вкара във филма – тоя пък за какъв се мисли, като ми помага...
Много често отричаме, че сме гневни, обидени или наранени от контакта си с близък човек или приятел. Отново защото смятаме, че е недопустимо и срамно да изпитваме подобни чувства.
Отричаме, че изпитваме чувствата страх и гняв към децата си, защото смятаме, че това е абсурдно и ако някой разбере, ще ни вземе за луди. Отричаме огромен букет от негативни чувства към мъжа, жената или човека, с който ни свързват любовни отношения. Защото „не е прието" да се казват такива неща. Същото се отнася и за богатия набор от горещи чувства, които изпитваме към работодателите си, наемните си работници или родителите си.
Понякога чувствата са пряка реакция на действията, думите и реакциите на другите хора. Хората се причината, поради която на повърхността изплуват стари обиди, гневове и раздразнения.
Но, независимо кой е източникът на чувствата ни, те са си наши. Ние сме техните собственици. И да ги приемем, често е единственото необходимо нещо, което ще ни освободи от тях.
Не трябва да позволяваме на чувствата ни да контролират поведението ни. Не трябва да реагираме с незабавно действие на всяко чувство, което ни връхлита. Ние не трябва да реагираме с неподходящо поведение. Ако ние честно поговорим за нашите чувства с някого, на когото се доверяваме, това помага.
Понякога се налага да се осмелим да открием чувствата си пред човек, който ги е предизвикал. Това може да е началото на близки интимни отношения. Или на приятелство, или пък на раздяла... Но най-важният човек, на когото трябва да признаете честно чувствата си, това сте самите вие.
Ако позволяваме чувствата ни да се раждат свободно в нас, разпознаваме ги, приемаме ги и се научим безболезнено за всички да ги освобождаваме, то ние ще знаем каква да е всяка наша следваща крачка.
Днес ще се опитам да си напомням, че чувствата са важна част от живота ми. Ще съм открита за своите чувства в семейния живот, в приятелските среди, в любовните си отношения и в работата. Ще изживявам чувствата си без да се осъждам.