Малко неща могат да ни побъркат така, както очакванията да получим от един човек нещо, което той не може да ни даде. Едва ли има нещо, което така да ни изнерви, както напразните ни опити да преправим един човек на такъв, какъвто той не е. Ние обезумяваме, докато си представяме човека не такъв, какъвто той е. Възможно е да сме загубили години, съпротивлявайки се на реалността, когато е ставало дума за определени хора от нашето минало или настояще. Може би са си заминали десетилетия в старания да накараме някого да ни обича така, както ние искаме, докато той не е бил способен на това и то е нямало как да се случи.
Дошло е време да пуснете всичко. Да пуснете него или нея. Това не означава, че спирате да обичате този човек. Означава, че ще изпитате огромно облекчение, което идва, когато престанете да отричате и започнете да приемате. Дайте свобода на този човек да бъде този или тази, какъвто или каквато той или тя е. Прекратете опитите си да накарате човека да е такъв, какъвто той не е. Осъзнайте чувствата си, назовете ги и работете с тях, за да излезете от деструктивната система.
Трябва да се научите да обичате по друг начин и да се грижите за любимите си хора така, че да се съобразявате с реалността.
Вие влизате във взаимоотношения с този човек на ново ниво – вземайки предвид себе си и вашите лични нужди. Ако близкият ви е зависим от алкохол, други наркотици, от страдания, от хора, от храна - пускате неговата или нейната зависимост. Вдигате ръце. Връщате му или на нея собствения им живот и свобода.
Вече не позволявате това, което не получавате от любимия човек, да ви контролира. Поемате отговорност за живота си. Вървите напред в процеса на любовта и грижата за себе си.
Вземате решение за собствените си ответни реакции на действията на този човек, като се съобразявате с реалността и като вземате предвид вашите интереси.
Гневите се, боли ви, но вие се приближавате към пристанището, което се нарича „Прошка". Вие освобождавате любимия или любимата и самите вие по този начин се освобождавате от робството. Това е ядрото на нещото, наречено отделяне с любов.
Пускайки, ние извършваме духовно, емоционално, ментално и физическо действие. Предаваме в ръцете на Бог и Вселената това, за което толкова упорито се държим.
Пускаме свръхпривързаността си към хора, стремежа си да влияем на събития, пускаме идеи и чувства, желания, нужди, страсти – всичко. Пускаме опитите си да контролираме здравето си и процеса на своето възстановяване от съзависимите поведения.
Да пуснеш, е да покажеш вярата си в Бог и Вселената, които ще ни изпратят това, което ни се полага да имаме.
Да пуснеш, е да осъзнаеш, че хиперинатът не решава проблема, не променя другия човек, не води до резултати, толкова желани от нас. Не ни помага. Хиперинатът блокира получаването на това, от което се нуждаем.
Има вълшебство в пускането. Понякога получаваме каквото искаме много бързо, след като сме го пуснали. Понякога е нужно повечко време. Понякога не стигаме точно до това, което сме желали, но пък стигаме до нещо още по-добро за нас.
Да пуснеш, означава да се освободиш и да се свържеш с източника си.
Да пуснеш, означава да създадеш благоприятни условия за най-добрите решения и събития.