Един цар казал на своя придворен мъдрец: „Искам да разгадаеш три въпроса и да ми дадеш отговорите. Ако го направиш – ще те позлатя, ако ли не – главата ти ще падне от раменете. Ето ги и въпросите:
• Кое е най-важното време?
• Кой е най-важният човек?
• И коя е най-важната работа?
Имаш три дни, за да дойдеш при мен и да ми съобщиш до какво си достигнал."
Мъдрецът си тръгнал. Това бил един казионен царски мъдрец и интелектуалният му ресурс бил ограничен. Пък и бил амортизиран да дава на началството си само удобни и правилни за властта отговори. Така че мъдрецът мислил дълго, но не се справил с поставената задача и разбрал, че ще се мре, защото царят не се шегувал – когато казвал че ще падат глави, те наистина падали...
Вървял към двореца през полето и плачел. Осъзнавал, че е последният му ден на тая земя. Срещнал едно момиченце, което пасяло гъски. В онези времена това било често срещано явление – някой да пасе гъски. Детето попитало разплакания чичко защо реве. Той нямал какво да губи, егото се било смалило предвид очакваната смъртна присъда и ѝ разказал какво се е случило и накъде върви в момента.
А момиченцето казало:
- Ха, ами че това е много проста гатанка. Веднага ще ти дам отговорите.
• Най-важното време е СЕГА, защото вчерашният ден е отлетял в миналото, а утрешният ден още не е дошъл.
• Най-важният човек е този, който СЕГА се намира ДО МЕН. Той може да си тръгне във всеки един момент и аз никога повече да не го видя. Той е единственият , на когото точно в този момент мога да дам подкрепа, да му помогна, да чуя от него важен урок или просто да му се усмихна.
• А най-важната работа е тази, която СЕГА ще направя за човека ДО МЕН. В случая да го спася от дръвника...