Много, много отдавна в република Суринам — малка държава в Южна Америка, се разразил огромен горски пожар, който помогнал на хората да разберат важността на личната отговорност при закона за причината и следствието. Почти всички животни загинали в пожара, но змията се скрила дълбоко в дупката си и изчакала...
Бушуващите пламъци стихнали, когато се разразила дъждовна буря. Но от водата пръстта толкова се просмукала с влага, че змията не могла да се измъкне от убежището си.
— Помощ, помощ — съскала тя, докато дробовете й се продрали, но никой не могъл да я чуе.
Змията почти се била отказала, когато млад мъж се озовал край дупката.
— Моля те, помогни ми — едва просъскала тя.
Младият мъж се поколебал как да постъпи. В крайна сметка познавал склонността на змията и бил сигурен, че ще го ухапе.
— Обещавам, че няма — казала змията със сетен глас.
И младият мъж я измъкнал навън. Но щом го направил, тя се опитала да го ухапе.
— Не, не бива да нараняваш тези, които ти помагат.
— Откъде да знам, че и другите няма да постъпят така? — запитала змията.
— Ела с мен и аз ще ти докажа — предложил младият мъж. — Ако греша, може да ме ухапеш.
Недалеч по пътя надолу срещнали кон и го попитали дали се отвръща със зло за добро дело. Конят изцвилил:
— Разбира се! Постоянно ме удрят с камшик за това, че мъкна какво ли не.
Змията злорадствала:
— Виждаш ли, нали ти казах!
Тъй като не бил убеден, младият мъж не позволил на змията да го ухапе. Скоро застигнали крава и й задали същия въпрос.
Кравата безучастно преживяла храната си и измучала убедено:
— Очаквам скоро да ме заколят, въпреки че давам мляко.
Змията се приготвила да получи наградата си, когато към тях се приближила мъдра жена.
— Какво става? — поинтересувала се тя.
Щом двамата й обяснили какво се било случило, тя попитала дали биха я завели при дупката, за да може по-добре да разбере положението, а на мястото им рекла:
— А сега ми покажете как точно стана.
Младият мъж помогнал на змията отново да се мушне в дупката и тя пак засъскала за помощ. Но преди младият мъж повторно да я измъкне, мъдрата жена го спряла.
— Вярвам, че имам отговора — казала тя и на двамата. — Змията трябва да се измъкне сама от дупката си, за да съумее да оцени доброто дело. Докато не го направи, никога няма да разбере!
Из "Метатайната", Мел Гил