Събития7 юли 2014

Кристияна Иванова: От другата страна

Винаги има надежда - казва 17-годишното момиче

На 20 юни сутринта за секунди животът на 17-годишната Кристияна Иванова, ученичка в 10-и клас в Хуманитарна гимназия „Св.Св. Кирил и Методий" в Добрич, се преобръща. До онзи момент тя е доброволка към фондация "Ръка за помощ" – Добрич. Натрупала е едва около 4 месеца стаж и все още се учи какво означава да си доброволец. И изведнъж се оказва от другата страна – в положението на човек, който се нуждае от помощ. И разбира, че никой не е застрахован от това.

Кристияна живее с родителите си и 3-годишното си братче. Събуждайки се тя поглежда през прозореца и установява, че навън всичко е във вода, а дворът прилича на плувен басейн. Опитва да отвори входната врата – не може, а водата се покачва все повече и повече. В паниката си семейството се опитва да премести на по-високо някои вещи, докато водата залива краката им. Скоро става толкова висока, че решават да напуснат къщата.

„Баща ми ни помогна да излезем, водата вече беше към метър. Отидохме в триетажното блокче на съседите. Следващият един час беше много мъчителен. Трудно е да гледаш как домът ти се наводнява, а колата постепенно изчезва под водата. Всичко беше като кошмар, нереално. Исках да се събудя и този сън да свърши, но беше реалност - нашият дом, пълен с вода... Чувствах се ограбена и уплашена. В такъв моменти разбираш, че това, което е най-ценно, е собственият ти живот. Най-трудният и болезнен за нас момент беше, когато малкото ми братче поиска да спи у дома...

Дойдоха от гражданска защита с лодка. Имаше безпомощни възрастни хора, някой трябваше да ги изведе от домовете им. Ние също се качихме. Най-ценното ми – моето семейство - беше на лодката с мен. Заедно можехме да се справим и да се подкрепяме.

Преживяването те кара да пораснеш. Сега съм по-силна. Научих нови неща: че семейството е много важно за мен. И че когато хората обединим силите си, можем да си помогнем и заедно да продължим напред. Проумях и колко е прав този, който е казал, че само преживяното е истински разбрано", разказва Кристияна.

Момичето е убедено, че българинът със сигурност е готов да помогне, стига да има възможност. „Дори малката помощ е от значение и не е напразна! Има хора, които ни върнаха надеждата и вярата, желанието за живот и за борба с трудностите. Сега моето задължение е първо да помагам на семейството си. Благодарна съм на останалите от фондацията, които правят всичко по силите си, за да помагат - не само на нас, но и на другите пострадали. За краткия период, в който съм част от фондацията научих, че да си доброволец не е никак лесна работа. Понякога се връщаш уморен, нямаш време дори за семейството си, трябва да съумяваш да съчетаваш нещата. Да си доброволец означава да даваш всичко от себе си, не само от времето си, но и частица от сърцето и душата си. Не е лесно, но си заслужава", казва Кристияна. На профила си във фейсбук е публикувала снимка с надпис: Винаги има надежда.

Още истории на доброволци - вижте тук.