„Най-трудният момент беше когато, за да разберем с какво можем да помагаме, с две момичета за първи път минахме по ул. "Бузлуджа". Гледката на наводнени и срутени къщи беше фрапираща, но това, което най-много ме разтърси, бяха плачещите хора, които няма къде да останат", разказва Илия. Работният му ден в бедстващия район е около 10 часа - риене на тиня, изхвърляне на станала негодна покъщнина, пак изриване на кал и в кратките почивки – да поговори с доброволци от БЧК. Може да е най-малък, но, както Илия сам казва, „това не ми пречи, даже напротив - стимулира ме да работя още по-усилено".
По това време на годината момчето трябваше да е на училище и вероятно да „гони успех". Но класната му ръководителка го освободила, като разбрала, че е доброволец, и той си дава сметка, че научава може би най-важния урок в живота си: какво е да бъдеш добър човек със сърце, отворено за чуждата болка.
Обучението по човещина сигурно е започнало вкъщи, защото Илия казва: „Родителите ми не се опитаха да ме спрат, напротив, даже ми дадоха кураж. Предполагам , че се притесняват и това е нормално, все пак са родители. Но за мен е важно да съм тук, защото работата ми като доброволец най-вече ми помогна да придобия по различен поглед към случилото се във Варна и Добрич. Разбрах и че българинът е добър човек, макар да има и хора, които чакат всичко на готово и мислят само и единствено за себе си. От тези напрегнати дни най-приятният ми спомен са усмивките на хората, на които съм помогнал. Но и никога няма да забравя срутените къщи и разплаканите лица на бедстващите".
Илия си има мечта - да стане наистина добър специалист в областта, в която мисли да работи - програмист.