На около 200 км северозападно от град Агадез в северна Нигерия лежи историческото селище Тегида-н-Тесум. В него петдесет семейства добиват сол по интересен древен метод, използвайки наличната сахарска глина вместо липсващата морска вода. Цялото селце е осеяно от стотици солени eзерца, пълни с пастелноцветна солена вода. Около тях неуморно се трудят мъже, жени и деца. Край малките солени езера са издигнати глинени хълмове, някои от които достигат до 9 м височина.
В района има около 20 извора, чиито води са също солени. Въпреки това солта се извлича не от водата, а от земята, затова добиването ѝ тук е нещо необичайно. Глината се изкопава и се пренася в езерата. Те са два вида. Големите, около два метра в диаметър, са за събиране на солената вода. По–малките езерца са за изпарение на водата.
В района има около 20 извора, чиито води са също солени. Въпреки това солта се извлича не от водата, а от земята, затова добиването ѝ тук е нещо необичайно. Глината се изкопава и се пренася в езерата. Те са два вида. Големите, около два метра в диаметър, са за събиране на солената вода. По–малките езерца са за изпарение на водата.
Веднъж щом глината е пренесена в солените езера, работниците започват да тъпчат сместа с крака, докато се получи плътна каша. Солената смес се оставя да отлежи за няколко часа. Съществуват няколко езера за „претакане" с различни нюанси на кафявото според оригиналния цвят на глината, солеността на разтвора и нивото на утаяване. В някои от езерцата растат водорасли, които допълнително оцветяват водата. Нюансът се мени и спрямо ъгъла на слънчевите лъчи.
Веднъж щом калта се е стегнала, солената вода се извлича от езерцето чрез калабаш – инструмент, направен от кратунка, и се излива в по-малките езера за изпаряване. Тази част от процеса се прави от мъже, които също отговарят за поддържането на езерата. Жените отстраняват солните кристали от езерата за изпаряване и щателно ги почистват за следващата партида.
Междувременно децата щъкат сред по-малките езерца и наблюдават процеса по сушене. Когато водата се изпарява от езерцата, на повърхността се формират кристали. Ако се остави така, солната кора може да спре последващото изпаряване. Ето защо децата пръскат повърхността с вода, разрушаваща кората. Кристалите потъват на дъното и изпаряването продължава, докато накрая остане само сол. Остатъчната глина от празните езера е премахвана и изхвърляна наблизо, като по този начин дооформя пейзажа от многобройни насипи в района.
Извлечената сол се оформя в блокове или пити и се изсушава на слънце, вземат я номади и продавачи, които пътуват до Тегида-н-Тесум и заменят храна и стоки за нея. Повечето сол стига до магазините на големите градове на края на пустинята. Суровата сол като цяло не е предназначена за консумация от хората, а за добавка в храната на домашните животни.
Източник