Събития30 август 2016

Дино Мерлин: Великото изкуство идва след силно щастие или голяма тъга

На 3 септември музикантът гостува на фестивала „Бохеми“ в Банско

Дино Мерлин, който повече от 30 години развива своето амплоа на музикант и не позволява да бъде поставян в клишета, смело експериментира и обича музиката от сърце. „Нещо хубаво трябва да се случи", пее Дино Мерлин и за неговите почитатели то ще е неминуемо на Балкански фестивал „Бохеми" 2016 в Банско. Звездата от Босна и Херцеговина ще заблести с цялата си мощ на 3 септември. В навечерието на своето гостуване той се съгласи да отговори на някои въпроси за себе си и своята музика.

- Г-н Мерлин, кой е най-запомнящият се момент за васкато музикант?

- Имам няколко такива – денят, в който започнах пътя си като музикант; този, в който за първи път пях на стадион „Кошево" в родния ми град Сараево пред 80 000 души през 2000 г. Когато за първи път след войната отидох до Белград и пях три нощи подред в „Белградската Арена“ пред изключителната сръбска публика. Също и денят, в който срещнах съпругата си, която и до ден-днешен е моя муза.

- Смятате ли, че музикантите имат по-богат вътрешен живот? Хората често казват, че те са по-емоционални, по-чувствителни...

- Вярвам че музикантите, както и другите хора на изкуството, буквално се уповават на вътрешния си живот. Изразявайки вътрешното си „аз" по различни начини, дали чрез музика, рисуване, писане или филм, те достигат до смисъла и причината за съществуването си. Другите „обикновени хора" също имат своя вътрешен живот, страхове, притеснения също, но начинът, по който ги изразяват, е различен.

- Има ли в живота ви специални хора, които наистина ви вдъхновяват?

- Майка ми беше голям източник на вдъхновение. Тя беше боец, бореше се за мен и сестра ми и ни отгледа като две успешни човешки същества. След като тя почина преди 10 години, аз започнах да я виждам в някои от песните, които написах след това. Въпреки че те не могат да върнат никого обратно към живота, могат да ми помогнат никога да не забравя.

- Помага ли пеенето да се поддържате енергичен и позитивен?

- Това, което прави човек енергичен и позитивен, е да прави нещото, което обича. Обичам това, което правя. Както е казал Кант: „Условията на щастието са: нещо, което да правиш, някой, когото да обичаш, нещо, за което да се надяваш".

- Имате впечатляващи награди и много фенове. Постигнал ли сте всичко, което сте искал?

- Винаги има още нещо зад ъгъла, след като постигнеш това, което искаш. Аз съм от тези хора, които смятат, че винаги може по-добре, винаги можеш да надминеш себе си и днес да постигнеш повече от това, което си могъл да направиш вчера.

- С коя песен ще поздравите българските си почитатели?

- Българската публика ще види шоуто „Хотел Национал", което е пропътувало цял свят и е видяно от 500 000 души. Ще има песни от най-новия албум, както и по-стари парчета и евъргрийни, които изпълних преди 20 години при първото ми идване в България.

- Какви са очакванията ви за 3 септември? Последно сте идвал преди 20 години...

- Много съм щастлив и развълнуван, че ще пея в България след толкова много време. Изглежда, сякаш цял един живот е минал от онези дни. Последния път, когато идвах, бях млад, в началото на кариерата си на текстописец и композитор, изпълнен с надежди и мечти. А сега идвам 53-годишен с много спомени и стари места, които искам отново да посетя.

- Сякаш винаги гледате от положителната страна на нещата?

- Това не е съвсем вярно. Като артист и човек смятам, че винаги трябва да се гледа и от двете страни. Казват, че най-великите изкуства произхождат или от силно щастие, или от голяма тъга. Само когато погледнеш в очите страха, болката и мъката, тогава можеш истински да оцениш щастието, любовта и свободата.

- Защо „Хотел Национал"?

- Едно време хотел „Национал" беше бляскав хотел в Сараево, точно срещу моето училище. Тъй като не бях от най-търпеливите ученици, често гледах през прозореца към хотела и си се представях как обикалям из него, срещайки всички тези хора, дошли от всякакви краища на света. Днес хотелът е в руини, изоставен и разрушен, напомняйки много за нашето общество. Минаха много години оттогава, но спомените ми са още живи и се надявам, че поне албумът и песента "Hotel National" ще запазят спомена за отминалите дни.