Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Варете лимеца за житния режим!

Утре започва 10-дневното пречистване, завещано ни от Учителя Петър Дънов. Специалисти предупреждават за опасности, свързани с тазгодишната реколта на лимец

Утре започва житният режим, завещан ни от Учителя Петър Дънов, 10-дневен период за пролетно пречистване и обновяване на духа и тялото. Житната диета предполага хранене само със 100 г варено жито или лимец на ден, разделени на три порции, плюс 3 ябълки, 9 ореха и 3 лъжици мед по желание. (Още за житния режим - четете тук.)

През последните години хората масово накисват зърното, вместо да го варят, но това се оказва опасно!

Изследвания на Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия върху лимец, събран през 2016 г. от различни райони на страната, са показали високи нива на бактерии и плесени в тази култура, в това число и фузариум (предизвикващ натравяне, разтройство и стомашно-чревни проблеми).

Проучванията са правени във връзка с производството на пиво, където се използва и тази култура. Лимецът не е от търговската мрежа, но въпреки това анализът му е важен, тъй като много българи започнаха сами да го отглеждат и да раздават на приятели за житния режим. 
 
„Изследвахме микрофлората на това зърно и понеже то идва от полето, носи микрофлора му –  а тя е бактериална и плесенна", обясни за Списание 8 доц. Силвия Милева от Института по криобиология и хранителни технологии. Според доц. Милева голяма част от плесените по лимеца не са само на повърхността на зърното, а проникват и в зародиша. Ето защо, ако житото се измие, това няма да го изчисти от тях, обяснява специалистът. Ако се накисне, това дори ще създаде условия за развитието на спорите, защото те обичат влага и топлина. 

Ето защо житото трябва да се вари 10-15 минути, съветва доц. Силвия Милева. „Спората на плесените е много устойчива и може да издържи до 120 градуса. Само едно попарване във вряла вода не е достатъчно!", категорична е тя.

Веднъж Милева попаднала в интернет на снимка на длан, в която има зърна от лимец. „Половината от тях бяха с тъмни върхове, което е сто процента гаранция, че са инфектирани“, разказва доц. Милева. - „Даже писах на човека, който беше сложил снимката, и уж щяха да донесат нещо за изследване..."  Но това така и не се случва.

Тъмните петна по зърното - в основата, там, където покълва, са ясен признак, че то е заразено с фузариум. Плесените обаче не са запазена марка само за лимеца. Говорим за него, тъй като той е по-устойчив и никой не го пръска. А и съществува мит, че лимецът издържа на всичко и не боледува. Култивираното жито обикновено се обработва с фунгициди срещу плесените.

„Миналата година беше много влажна, а това създава отлична среда за развитието им. Три пъти съм пръскал с фунгициди", обяснява Иван Сагов, зърнопроизводител от Стара Загора. „Ако болните семена се посеят, те ще заразят почвата и заразата ще се разпространи. А почвата после 10 г. не може да се изчисти", предупреди земеделецът.  Той е категоричен, че болестите по културите с всяка изминала година стават все повече, като се появяват и съвсем непознати за България. 

„Вероятно с вноса на западни семена си внасяме и зарази. След това започваме да купуваме препаратите им за лечение. Преди пръскахме само веднъж срещу фузариум, миналата година 3 пъти, а някои колеги - и четири. Препаратите пък от 2 лева сега стигнаха по 7-8 лв. за тон".

Има увеличение на микотоксините в цяла Европа, в това число и в България, потвърждава доклад на Центъра за оценка на риска към БАБХ от 2013 г. „Микотоксините са вторични токсични метаболити на гъбни фитопатогени, образувани преди и по време на прибирането на реколтата, или при неправилно съхранение на зърнените култури. Към тези фитопатогени се отнасят родовете Fusarium, Aspergillus и Penicillium", обясняват в доклада. „Терминът микотоксини е приет през 1962 г. след криза в птицеферми, намиращи се в местност близо до Лондон, по време на която измират около 100 хиляди пуйчета... Досега са установени повече от 300 вида различни микотоксини". Според проучването на центъра основна причина за увеличаването на разпространението им са климатичните изменения, като България е оценена с висок рисков индекс.

Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане