Събития12 март 2018

„Приказки за Юнаци и злодеи: втори"

Задружният сборник е 28-ото издание в поредицата „Човешката библиотека"

„Приказки за Юнаци и злодеи: втори" излиза само в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространява безплатно. Ако читателите пожелаят, те могат да подкрепят авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

Сборникът се явява продължение на „Приказки за Юнаци и злодеи: първи" и предистория на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна".

„Приказки за Юнаци и злодеи: втори" съдържа девет истории със снимкови илюстрации. Сред въпросите, които задават те, са:

• Кого си заслужава да си спомняме?

• Как можем да се разберем без думи? А с тях?

• Какво им става на приятелите ни понякога?

• Кога е подходящ момент да си кажем кривиците?

• Може ли Юна да ти обърше д…?

• Как се четат тия приказки?

• А злодеите? Де злодеите?

• Това аз ли съм?

• Колко думи ни спестиха трийсетината картинки?

За повече информация: тук.

„Какъв е смисълът?

Когато си зададеш важен въпрос, когато държиш да получиш отговори – създай си време и място за тях. Остави глъчта на света настрана. Нека светът си приказва; ти помълчи. Стани онази част от света, която ще чуе каквото няма да чуе никоя друга част.

Важен е всеки въпрос, на който не виждаш веднага, в същия този момент, отговор. Който усещаш, че има силата да те промени. Да промени как виждаш, как свързваш света, как усещаш.

За да стигнеш до истински отговор, създай такова време и място, които ти позволяват да бъдеш смела. Да имаш достатъчно смелост, за да мълчиш, когато пред теб се оформи първият отговор. Той е най-лесният; а ти си смела и знаеш, че нещо не му достига. Да мълчиш, когато те подминава; после вторият, третият… седемнайсетият. Да мълчиш в пролуките между тях, в празнините и пропастите, тогава, когато имаш най-голямата нужда да закрещиш, да ги изпълниш с вик, с песен, с каквото и да е – само да минат по-бързо, само по-бързо да те оставят на мира; само по-скоро пак да бъдеш сред свои, по-скоро пак да не бъдеш сама.

Истински отговор е онзи, който те оставя да мълчиш срещу цялата глъч на света и просто да се усмихваш. Да знаеш, че цялата глъч на света няма нужда от отговора ти, и това е добро, и има свой смисъл.

Замълчи, Юне. Послушай.

…

Глъчта на света няма нужда от отговора ти, Юне. Тя има нужда да бъде изслушана, да почувства, че някой я е разбрал, че не е сама.

Помълчи. Слушай.

Не си сама."