Добрият учител няма да отгледа деца, които искат уравниловка

Учителите започнали да предлагат различни варианти: „Напусни класа!", „Дай си бележника!", „Сядай си на чина, ще се разправяме след часа"... Но Шалва Александрович не бил доволен от отговорите.

Той казал: „Когато детето се появи на вратата, бих му казал от сърце: „Здравей, чадо мое, моля те заповядай, седни, ние не бихме могли да започнем часа без теб, чакахме те."

Това е то безусловната любов, тя не може да бъде измитирана. Ако детето закъснее и на следващия ден, с още по-дълбока любов ще му кажа: „Здравей, любимо мое чадо, чаках те, влизай бързо, сядай. Не можехме да започнем часа без теб". И знаете ли, ако постъпите по този начин три, четири, пет пъти - детето ще престане да закъснява. Защото то реагира само на чистия импулс на любовта. И ако чувства, че някъде е обичано, то няма да закъснява повече. Такава е детската психология: ако детето чувства, че някъде го обичат безусловно, стоплят го, там е ценено, уважават го като личност - никога повече няма да зъкъснява".

За Шалва Амонашвили се знае, че до седми клас е бил двойкаджия, а три години по-късно завършва училище със златен медал. „Причината, която обяснява това обстоятелство, бих нарекъл закона за реципрочността: не харесвах учителите си, защото чувствах, че и те не харесват мен, слабия ученик."  Отношението му към учебния процес се променило коренно, благодарение на една учителка по грузински език, която се отнасяла с децата с интерес и уважение.

Според Амонашвили децата трябва да се обичат еднакво - и палавите, и послушните, и бързите и мудните, и мързеливите и прилежните. Добротата и любовта към децата няма да позволят те да бъдат третирани грубо и да бъдат накърнени техните гордост и достойнството.