Проф. Атанас Семов
Има дума, която в последните години започна да звучи почти неприлично, когато се произнесе в училище. Родина. Проф. Атанас Семов – професор в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, член-кореспондент на БАН и съдия в Конституционния съд – я постави в центъра на един от най-острите разговори за българското образование. В предаването „Панорама“ по БНТ на 19 май 2026 професорът, истински разгневен, заяви: „През българското образование е минал башибозукът на отродяването“.
Проф. Семов даде примери, с които показа и обясни, че в учебниците по история, български език и литература и родинознание е орязано почти всичко, което може да роди у детето чувство за принадлежност. Думи като „родина“ и „отечество“ липсват от учебните програми. „Родина“ я няма дори в учебника по „Родинознание“?!
Професорът от години удря една и съща камбана. През 2022 г. той обяви, че учебниците ни са подложени на „Баташко клане“, а пред БНР заяви: „След като разгледах по-внимателно учебниците от 1-ви до 10-и клас, стигам до извода, че това е една целенасочено прокарвана политика, политика на обезбългаряване на българското училище“.
Законът за предучилищното и училищното образование поставя сред основните цели „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“. Това означава, че народната памет не е прищявка на патриотични организации и не е допълнително занимание след часовете. Тя е законово поставена задача на образованието, тъй като население, което не черпи сили от корените си, което не живее с примера на героите си, е загубено и обречено.
Но прав ли е професорът да отправя тежки обвинения?
ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ПРЕНАРЕЖДАНЕ
След 1989 г. българското образование влиза в почти непрекъснат цикъл от нови планове, програми, стандарти и учебници. Още през 1992/1993 г. започва въвеждането на нов учебен план, а през следващите десетилетия съдържанието е прекроявано многократно.
Големият нов завой идва със Закона за предучилищното и училищното образование от 2015 г. и последвалите програми, въведени поетапно: за VI клас от 2017/2018 г., за IX клас от 2018/2019 г., за X клас от 2019/2020 г., а за XI клас програмите са утвърдени през 2018 г.
Точно в този период в официалния език все по-силно навлиза т.нар. „компетентностен подход“. Учебната програма вече описва очаквани резултати, умения за анализ, работа с източници, граждански компетентности, междупредметни връзки. Самото МОН и регионалните управления следят преподаването през постигането на такива умения.
На хартия това изглежда съвременно и разумно. Детето трябва да мисли, а не да зубри. Големият въпрос обаче е какво съдържание остава, върху което това мислене да се упражнява. Защото памет без факти няма. Принадлежност без хора, събития, думи, песни, предателства, победи, поражения и образи също няма.
КЪДЕ ОТИДОХА „ЗАПИСКИТЕ“?
Литературата показва промяната особено ясно. В програмата преди реформата XI клас събираше на едно място голяма част от българския литературен канон от Възраждането до първите десетилетия на ХХ век – Христо Ботев с поезия и публицистика, Иван Вазов с „Епопея на забравените“, „Под игото“ и „Чичовци“, а в профилираната подготовка и „Хъшове“, Захарий Стоянов със „Записки по българските въстания“, Алеко Константинов с „Бай Ганьо“, както и Пенчо Славейков, Яворов, Елин Пелин и други.
След реформата този корпус не изчезва изцяло, но е преразпределен между различни класове и съкратен. Така например в X клас днес се изучават „Левски“ от „Епопея на забравените“, избрани глави от „Под игото“, „Бай Ганьо се върна от Европа“, Cis moll, стихотворения на Яворов и „Гераците“.
В XI клас програмата обаче спира да следва литературноисторическата последователност. Тя е преорганизирана около теми като „Родното и чуждото“, „Миналото и паметта“, „Обществото и властта“ и „Животът и смъртта“.
ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ИЛИ ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ?
През 2023 г. Българското национално радио прави проверка покрай разпространено твърдение, че Захарий Стоянов е бил заменен от Захари Карабашлиев. Заключението е важно: Карабашлиев не е заменил Стоянов, но „Записки по българските въстания“ наистина са отпаднали от задължителния литературен корпус.
Книгата на Захарий Стоянов присъства в помагала и може да бъде четена. Но между „може да бъде прочетена“ и „всяко българско дете ще се срещне с нея в училище“ лежи огромна разлика.
Книгата на Захарий Стоянов е била в учебната програма за XI клас до 2019/2020 г. и е отпаднала. Загубата не е просто на още едно заглавие. „Записките“ са гласът на очевидец и участник във въстанията. В тях свободата не е отвлечено понятие, а идеал, за който са умирали най-смелите мъже и младежи на България.
Ако децата ни не почувстват и не съпреживеят любовта им към родината, мечтите, въжделенията, страховете, вярата и силата им – няма как да последват техния пример. Без живия разказ историята лесно става поредица от дати, а героите – просто бронзови фигури, от които наследниците им няма какво да научат.
КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ БОТЕВ?
Тук е мястото да отбележим, че най-шумните скандали в образованието през последното десетилетие избухваха около произведенията на Ботев и Вазов. Не без основание.
През 2013 г. имаше проект за сериозно съкращаване на творбите на гениалния революционер и поет Христо Ботев от учебната програма. Предложението бе да останат само четири Ботеви произведения, а „Майце си“, „Елегия“, „Борба“ и „Моята молитва“ да отпаднат?!
Официалният мотив е „олекотяване“ на програмата и повече време за упражнения. Общественият отзвук обаче бе бурен и проектът беше свален.
Освен шумния скандал от 2013 г. има още поне два ясно документирани опита или повода за тревога. През 2012 г. се появи спор около доклад на Комисията за защита от дискриминация. Част от обществото го прочете като възможна подготовка за „редактиране“ на възрожденски текстове заради изрази, насочени към „турчина“. Просветният министър тогава заяви, че Ботев остава непроменен в учебниците.
През 2015 – 2016 г. при изработването на новите програми по класове отново се обсъжда „редуциране и пренареждане“ на Ботевите текстове.
Около творбите на Патриарха на българската литература също периодично се появяват предложения за съкращения и премествания. „Родната реч“ например отпада като задължително изучаван текст от програмата за V клас след учебната 2015/2016 г.
Прочетохте статията „Башибозукът на отродяването“ от новия брой на „Списание 8“ – „ДА ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В УЧЕБНИЦИТЕ“. Купете „Списание 8“, брой 10/2026, от ТУК или от търговската мрежа в страната.
НА 1 НОЕМВРИ ВИ ОЧАКВАМЕ НА „СПИСАНИЕ 8 НА ЖИВО: БЛИЗКИ СРЕЩИ“! Заповядайте от 17:00 ч. в Сити Марк Арт Център, София, за да отбележим заедно Деня на народните будители с Розмари Де Мео, Михаил Кунчев, Димитър Гилев и ансамбъл „София – 6“. Вземете своите билети от ТУК.
