– Соня, как се унищожава народ в XXI век?
– Първо приспиваш будността. Прилагаш сериозна упойка върху колективната памет. След това пренаписваш историята, пренареждаш книгите и съвсем скоро хората забравят кои са, към какво принадлежат и какви ценности изповядват. Тогава стават много по-лесни за манипулиране. Това минава през езика, лексиката, писмеността, литературните източници и историческите факти.
Непрекъснато чуваме как трябва да се сменят учебници, да се пренарежда литературният канон, да се обявяват нови образци за задължителни. Полека-лека с това се свиква. А човекът, за съжаление, свиква с почти всичко.
Милан Кундера пише за забравата като начин един народ да бъде лишен от себе си. Някой друг идва, написва книгите му, създава му друга култура, измисля му друга история и в един момент той вече не помни какъв е бил.
Оруел ни е оставил също достатъчно ясен образ в „1984“ – Уинстън Смит работи в Министерството на истината и пренаписва миналото според нуждите на настоящето. Когато обявиш война и на паметниците – на веществените свидетели на историята, хората губят реперите си. Нямат камъчета, по които да намерят пътя обратно към дома.
Има и още един белег – когато започнем да се срамуваме от собствените думи за род, отечество, дълг, чест, саможертва. Тогава подмяната вече не е само в учебника. Тя е в начина, по който мислим за себе си.
– Значи според теб големият проблем не е само в съдържанието на учебниците?
– Разбира се. Учебникът е само една част. По-страшното е, ако започнем да губим самите категории, през които разбираме миналото си. Саможертвата например вече трудно се приема като ценност. Героизмът звучи старомодно. Понятия като дълг и отговорност се изместват от това човек да бъде успешен, харесван, видим, продаваем.
И на какво учим децата си? Да бъдат добре поставени на пазара, да бъдат конкурентни, да се представят добре, да бъдат желани. Много по-рядко ги учим какво значи да бъдат достойни, свободни, отговорни хора.
Един народ обаче не се състои само от успешни отделни индивиди. За да има общност, трябва да има памет за онова, което ни свързва.
– Каква е ролята на медиите в тази подмяна?
– Огромна. Модерните медии непрекъснато отвличат вниманието ни от главното и важното. Предлагат лесни и много привлекателни ролеви модели. Реалити културата създаде цял тип поведение – как трябва да изглеждаш, как трябва да говориш, кое те прави значим. Това постепенно измества други образци.
Едно време детето е имало около себе си учителя, лекаря, свещеника, писателя, героя от книгата, човека с дело. Днес много често първият модел идва от екрана и неговото послание е: бъди известен, бъди харесван, бъди видим.
Психологията, науката за общуването и психолингвистиката отдавна знаят как чрез повторение и образи се изграждат нагласи. Ако една теза непрекъснато се повтаря, тя постепенно започва да изглежда естествена. И ако години наред внушаваш на едно общество, че собственото му минало е нещо, от което трябва да се отдръпне, в един миг част от него ще започне да изпитва неудобство от него.
– Колега, който учи история, ми каза, че след някои лекции почти се срамува, че е българин. Как се стигна дотам?
– Чрез постоянно внушение, че сме били незначителни, изостанали, примитивни, че от нас нищо не е зависело. Когато такава гледна точка постоянно се поднася от позицията на авторитет, младият човек започва да я възприема не като прочит, а като истина. А това е страшно.
Затова е много важно какво говорим вкъщи. Как родителите четат историята с децата си. Как им разказват за рода, за бабите и дядовците, за езика. Не можем да оставим цялото възпитание на училището или на телефона.
Детето трябва да знае откъде идва. Не за да вярва, че е по-добро от другите, а за да има почва под краката си. Когато знаеш кой си, можеш спокойно да срещнеш другия. Когато не знаеш кой си, започваш да копираш всичко чуждо, защото собственото ти изглежда недостатъчно.
Прочетохте част от интервюто със Соня Момчилова „Народ без памет е лесен за управление“ от новия брой на „Списание 8“ – „ДА ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В УЧЕБНИЦИТЕ“. Купете „Списание 8“, брой 10/2026, от ТУК или от търговската мрежа в страната.
НА 1 НОЕМВРИ ВИ ОЧАКВАМЕ НА „СПИСАНИЕ 8 НА ЖИВО: БЛИЗКИ СРЕЩИ“!
Заповядайте от 17:00 ч. в Сити Марк Арт Център, София, за да отбележим заедно Деня на народните будители с Розмари Де Мео, Михаил Кунчев, Димитър Гилев и ансамбъл „София – 6“. Вземете своите билети от ТУК.
