Александър Литвин е руски изследовател, писател и консултант, известен с победата в шестия сезон на телевизионния формат „Битката на екстрасенсите“ по ТНТ през 2008 г. По образование е медик и фармацевт; по-късно придобива и образование по управление и право. В продължение на 15 години ръководи медицинската служба на военно поделение в Чукотка. След завръщането си в Троицк работи в митническата администрация. Литвин сам предпочита да определя своя подход като анализ на вероятностите, основан на шесто чувство, наблюдателност и познания за човека, а не като „магия“. След телевизионната си победа развива консултантска практика, изнася лекции и пише книги.
Защо хората престават да различават истината? Има Божи закон. Има и сили, които се стремят да го обезсилят. Когато говоря за това, съвсем не означава, че някой непременно се опитва да унищожи самия закон – това е невъзможно. Става дума за друго: тези сили правят така, че човекът да престане да го различава, да не го чува.
Днес имаме много ясен технически пример как се случва подобно нещо. Спътниците на GPS, ГЛОНАСС и други навигационни системи се намират на приблизително двадесет хиляди километра над Земята. Те постоянно предават сигнал, по който телефонът, автомобилът или друго устройство определя местоположението си. Но този сигнал, изминал огромно разстояние, достига до Земята много слаб.
МОДЕЛЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ПРОПАГАНДА
Съществува обаче технология, която позволява на Земята да бъде създадена негова имитация. Предавателят произвежда сигнал със същата структура и за навигационното устройство той изглежда като истински спътников сигнал. Само че източникът се намира много по-близо, затова сигналът е по-силен.
Телефонът продължава да работи нормално. Навигационната програма не е повредена. Процесорът изчислява координатите съвсем правилно, но първоначалните данни вече са подменени. И човекът изведнъж вижда на екрана, че се намира съвсем не там, където е в действителност.
Струва ми се, че това е почти съвършен модел на съвременната пропаганда. За да победиш истината, изобщо не е необходимо да я накараш да изчезне. Достатъчно е да създадеш нейна имитация: да запазиш познатите думи, да използваш истински факти, да се позовеш на документи, да назовеш действителни имена и да посочиш точни дати. А след това само леко да промениш координатите.
Тогава човекът сам ще изгради съвсем логична картина на света и ще бъде напълно убеден, че е стигнал до нея със собствения си ум. Навигаторът също сам изчислява маршрута. Но ако му е зададена неправилна изходна точка, колкото по-добре работи, толкова по-уверено ще ви води в погрешна посока.
Интелектът в този смисъл изобщо не обещава защита от заблуждение. Той отговаря за изчислението, но преди това трябва правилно да се определят координатите. И именно тук днес възникват най-големите проблеми.
КОЙ ВЛАДЕЕ ПРЕДАВАТЕЛИТЕ
Технологиите за усилване на сигнала се намират преди всичко в ръцете на онези, които са силни в материалния свят. Те разполагат със средства за масово осведомяване, с пари, алгоритми, мрежи, технологични платформи, държавни системи, корпорации и с възможността да повторят един и същ сигнал милиони пъти. Материалният свят много добре умее да усилва самия себе си.
Но човекът, който е силен в света на идеите, притежава друго преимущество: способен е да различава. Той може да почувства, че въпреки външната логичност на конструкцията нещо не съвпада; че думите са правилни, но смисълът е променен; че формата е запазена, а координатите вече са други.
Такива хора винаги са били малко. И може би така трябва да бъде. Светът изобщо не е устроен на принципа на равенството на всички качества и способности. Смятам, че съществува съотношение шест към едно: материалното винаги е значително повече. Но количеството тук не е главният показател. Един човек, способен да запази правилните координати, понякога се оказва по-важен от хиляди, които прекрасно умеят да се движат по неправилните.
ЗАЩО ДНЕС Е ТРУДНО
Има още едно обстоятелство. Ветровете на Енох се сменят, а с тях се променя и духа на времето. В определени периоди средата става високоемпатична, в други – обратното. Днес живеем във времена, в които ветровете на Енох създават нискоемпатична среда на живот.
А емпатията е много повече от способността да съчувстваш на някого. Тя е способността да приемеш сигнал, който не е възникнал вътре в теб: да чуеш интонацията, да почувстваш състоянието на другия, да забележиш несъответствието между думите и смисъла, поне за миг да излезеш отвъд пределите на собственото аз. Когато тази способност отслабва, човекът става затворен.
Тогава възниква парадокс. Има хора, които са способни да различат подмяната в координатите на истината, но да предадат това на друг, се оказва почти невъзможно.
Ти казваш: „Виж, тук те лъжат”. Те те питат: „Къде са доказателствата?”. Ти им даваш доказателства, а имитаторът носи десет други. Ти им показваш противоречието, а те ти обясняват, че противоречие няма. Ти говориш тихо, защото нямаш необходимост да крещиш, а имитаторите увеличава мощността на предавателя. Постепенно разговорът за истината се превръща в състезание между мощността на два сигнала. В такова състезание светът на идеите почти винаги губи, защото неговата сила не е в мощността, а в точността.
Прочетохте част от статията на Александър Литвин „Пазители на истината“ от новия брой на
„Списание 8“ – „ДА ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В УЧЕБНИЦИТЕ“. Купете „Списание 8“, брой 10/2026, от ТУК или от търговската мрежа в страната.
НА 1 НОЕМВРИ ВИ ОЧАКВАМЕ НА „СПИСАНИЕ 8 НА ЖИВО: БЛИЗКИ СРЕЩИ“!
Заповядайте от 17:00 ч. в Сити Марк Арт Център, София, за да отбележим заедно Деня на народните будители с Розмари Де Мео, Михаил Кунчев, Димитър Гилев и ансамбъл „София – 6“. Вземете своите билети от ТУК.