Публикувано в 8

Да ти настръхнат косите

Едни от най-зловещите места на Земята, които привличат хиляди туристи

Да ти настръхнат косите
Статията е публикувана в брой 8/2018 г. на Списание 8

„Границите, разделящи живота и смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?”  
Едгар Алън По


Да ти настръхнат косите

Едни от най-зловещите места на Земята, които привличат хиляди туристи


Някои зловещи места предизвикват огромно любопитство – не толкова заради това, което може да се види там, колкото заради тръпката как ще ни се отрази видяното. Попаднем ли там, косите ни настръхват, дори да знаем, че сме в безопасност. Замисляме се за смъртта като за неизбежна реалност, но същевременно се успокояваме, че все пак пред нас има още време, за да изпълним това, което сме запланували или за което мечтаем. Представяме ви малка част от най-зловещите места на Земята, които привличат туристи. Заедно с филмите и романите на ужаса те са поредно доказателство, че природата на човека е крайно противоречива - склонен е дори да си плати, за да го плашат.



ОСТРОВЪТ НА КУКЛИТЕ

Ако погледнем на куклите извън основното им предназначение – да бъдат играчки, тълкуванията ни на начина, по който ги възприемаме, може да са безкрайни и дори стряскащи: умалени копия на деца; същества с човешки черти, но без душа; студени обвивки със студени очи, които издават странни звуци и т.н. Естествено, куклите веднага изникват в съзнанието ни и когато стане въпрос за вуду или пък за филми на ужасите.

А сега си представете остров с хиляди парцаливи, разпадащи се кукли, висящи от всяко дърво, от всеки храст и постройка. Те сякаш ни наблюдават. Поклащат се на вятъра, а нощем дрехите им шумолят. Островът привлича хиляди посетители годишно – не заради природните си забележителности, а заради тях. Туристите носят със себе си кукли, които окачват по дърветата и сред разпадащите се изгнили техни събратя и посестрими, можем да видим някое весело Барби. Злите езици разказват, че с течение на времето обитателите на острова заприличват на зомбита, които като че ли носят нечии души…

Виновникът за съществуването на тази туристическа атракция е дон Хулиан Сантана. На 29 години той се заселва на острова и започва да събира кукли и да ги увесва по дърветата в своята чинампа (малко островче, тип плаваща градина). Хулиан Сантана никога не се жени, живее изолиран в самота, заобиколен само от куклите, които се увеличават всяка година. Те често изплуват в каналите и той неуморно ги колекционира. Племенникът му Анастасио, който стопанисва острова, твърди, че според Хулиан те го защитавали от злите духове. До самата си смърт през 2001 г. той разказва противоречиви истории, че дошъл заради нещастна любов, че синът му бил загинал, че видял давещо се момиче, което не могъл да спаси и затова започнал да събира кукли в нейна памет. Към края на дните си Хулиан Сантана е неспособен да разкаже свързано своята история, а съседите му го приемат за напълно сенилен. В последните си години той се грижи за някои от своите кукли като за съпруги, носи ги навсякъде, облича ги с туники и постоянно им говори.

Племенникът му Анастасио обича да разказва, че някои от тях шепнат през нощта и се движат странно. Колкото и да сме сигурни, че тези истории са нарочно измислени, за да му донесат още някое и друго песо от прииждащите туристи, надали това е място, на което искаме да замръкнем. Дори местните разказват, че родители оставяли синовете си да пренощуват там една нощ, за да възмъжеят.

Островът се намира само на няколко часа път от Мексико сити, но се приема като  изключително зловещо място особено от европейците, за които мексиканският мироглед и разбирания за живота и смъртта са крайно непонятни. И за да е историята още по-мистична, през 2001 г. Хулиан Сантана е открит удавен приблизително на същото място, където той винаги е твърдил, че се удавило момичето навремето. Колко по-привлекателно може да бъде това за едно посещение?



ГОРАТА НА САМОУБИЙЦИТЕ

Годишно тук се самоубиват стотици. В мрачните дебри на огромната гора Аокигахара в Япония може да се натъкнете на черепи, обувки, дрехи, изпуснати или захвърлени предмети – часовници, гривни и др. Тук, в подножието на планината Фуджи в Япония, ще срещнете и табелите с най-странни надписи - като се започне от „Животът е ценен, не го унищожавай!“ , мине се през „Помисли за семейството си!“  и се стигне до абсурдното „Приятел ми каза, че да се самоубиеш не е готино“. Правителството на Япония е силно загрижено за нарастващия с всяка година брой самоубийства в тази гора, но ефект от действията му явно няма.

Това място е като магнит за всички, които искат да сложат край на земния си път.
Гората е толкова голяма, тъмна и недостъпна, че много тела не се откриват с години. Самоубийците потъват сред гъстотата на дърветата, за да не се върнат повече оттам. Защо обаче това място е толкова популярно? Една от теориите е, че вина за това има изключително известният роман на японския писател Сейчо Мацумото „Kuroi Jukai“ („Черно море на дърветата“ – псевдоним на гората), излязъл в началото на 60-те години на миналия век. Там самоубийството е представено като едва ли не красив и безкрайно романтичен акт. Както можем да се досетим, на японците не им трябва кой знае какъв тласък в това отношение. В Страната на изгряващото слънце открай време има своеобразен култ към смъртта – като  ритуалното  отнемане на собствения живот - сепуку, легендата камикадзе и самоубийствата всяка година на деца заради стреса от първия учебен ден.

Докато при християнството самоубийството е смъртен грях,
който предопределя участта след смъртта, то при японците значение има само животът тук и сега. Друга книга, която допринася за злокобната слава на това място, е и тази на Ватару Цуруми „Пълен наръчник на самоубийството”, в която гората фигурира в списък като „перфектното място за умиране”.

Убасуте - да изоставиш родител

Това обаче не е всичко – местните легенди разказват, че това място е било арена на древната японска практика убасуте (Ubasute – да изоставиш родител). Тогава възрастните членове на семейството, които не можели да се грижат за себе си, били откарвани в Аокигахара и били изоставяни, за да умрат мъчително от глад и дехидратация. Допълнителна роля играе може би и фактът, че гората е в подножието на планината Фуджи – свещено място за японците.
Но дали заради романите, историята или религиозното значение, или по-вероятно заради комбинация от всичко посочено, гората Аокигахара все повече привлича самоубийците. Местните хора дори смятат, че корените на дърветата са пропити от тъмнина и зло и гората се счита за място, населено от призраците на мъртвите – било от тези, отнели сами живота си, или от възрастни хора, изоставени в убасуте.

Мракът и плячката пък привличат много престъпници в гората. През последните години се увеличава броят на мародерите, които претърсват останки, за да намерят пари, златни пръстени и др. Това е и крайно популярна туристическа дестинация. Многото прииждащи обаче не пречат на тези, които искат да сложат края си именно в гората Аокигахара. Местен жител споделя: „Само като ги видя, знам кой е тук, за да разгледа гората като турист, кой търси плячка и кой идва, за да остане завинаги…“


МЪРТВИТЕ КАТО ДЕКОР

Животът е малък етап от цялото пътуване на човешкия дух, а тялото е само временна обвивка – това разбиране лежи в основата на християнството. В мрачното европейско Средновековие, когато властват чумата, войната и гладът, вярата и надеждата в задгробния живот стават по-силни. Гледките на останки от трупове, на черепи и кости са нещо характерно за онези времена, особено в сравнение с днешното битие на „изискана Европа“. Колкото е логично на различни места в Европа да се появят църкви и параклиси, инкрустирани с човешки кости, също толкова логично е там съвременният човек да изпита неподправен ужас. И докато за хората, живели допреди два века, черепите са възпоминание за битието на мъртвите и напомняне, че душата я чака вечен живот, за мнозина днес скелетите и останките просто напомнят, че смъртта е неизбежна, а животът няма смисъл.




КОСТНИТЕ ПАРАКЛИСИ

(Capelas Dos Ossos) са често срещани в миналото в Португалия. В момента има шест такива – с различни размери, но с обща страховита украса. Най-известният от тях е този в Кампо Майор. През 1732 г. в замъка в градчето избухва пожар, подпалва оръжейната и резултатът е изравнено селище със земята и над 1000 мъртви. Всички останки са положени в масов гроб, но 30 години по-късно наследниците ги ексхумират и украсяват с костите параклиса на местната църква. Това обаче не е всичко – някъде след табелата, показваща, че цената за посетителите на параклиса е около 3 евро с право за снимане (смъртта винаги е била ценна разменна монета), ще прочетете надписа „Dai-lhes, Senhor o Eter-no Descanso“ (Боже, дай им вечен покой). Надяваме се да са го намерили.

Костният параклис в Кампо Майор обаче бледнее пред костницата в църква в Седлец - предградие на чешката столица Прага. Там има стотици хиляди човешки кости, интегрирани в обширното вътрешно пространство и изградили мебелите, олтара, дори огромния полилей. В края на XII век бохемският крал изпраща свой приближен абат на пътешествие по Светите земи, откъдето той се връща с пръст от Голгота. Разпръсква я в гробището на църквата. Мълвата бързо се разчува и това става предпочитано място за погребения. През XV век започва ексхумацията на костите и подреждането им в параклиса. През 1870 г. на местен дърворезбар е възложена задачата да украси църквата с наличния материал – огромни купища кости. Майсторът дава всичко от себе си и благодарение на усилията му днес можем да видим чаши, кръстове от кости, облицовани с черепи входни врати и всичко, което може да си представите – или по-добре да не можете. В наши дни това място е една от големите забележителности на Чехия.


ГИПСИРАНИ ОТ УЖАС

Ако имаше класация на злокобни места, църквата „Свети Георги“ в чешкото село Лукова би била начело. През 1968 г. покривът се срутва по време на погребална церемония. Говори се,  че духовете на загиналите не намират покой. През 2014 г. скулпторът Якоб Хадрава създава единствената по рода си в света артинсталация – църква, населена от 32 статуи на духове, които са седнали по пейките в молитва или стоят прави в преддверието. Изработени са от гипс. Планът на скулптора сработва повече от добре – с приходите от посещенията на туристите да се възстанови църквата. „Надявам се да покажа на света, че това е нормално място в ежедневието ни, но и че съдбата е тази, която има огромно влияние върху живота ни “, казва Хадрава. Произведението му е наистина зловещо и за нищо не света не бихте искали да замръкнете на това място.


ПОГРЕБЕНИЯ НА ОТКРИТО

Остров Бали е райско кътче, но и дом на доста смущаваща практика. Коренното население - бали ага, имат традиция да полагат своите мъртви под дърветата taru menyan (taru – „дърво“, menyan – „аромат“). Гробовете представляват бамбукови клетки, а умрелите се разлагат на открито. Миризмата се скрива от аромата на уникалните дървета. След като приключи етапът на разложение, местните преместват и подреждат костите им на открито. Така живите и умрелите продължават съвместно своето съществуване.

Под Париж има километри тунели, които приютяват костите на милиони парижани от векове – аранжирани и подредени. Само 20 метра под нивото на алеите, по които се разхождат влюбените, могат да ви настръхнат косите. Студени коридори на парижките катакомби, смътен шум от подземни поточета, симетрично подредени купища с кости и невероятни декорации. Срещу 13 евро можете да посетите мястото, където има може би най-много изложени човешки черепи и кости.



Малкият остров Повеглия се намира във Венецианската лагуна и доскоро бе забранен за посещения от италианското правителство. Още от времената на Римската империя това място се отъждествява със заточените умиращи от чума клетници. Тази репутация се поддържа през вековете и при всяка чумна епидемия там са екстрадирани стотици хиляди болни или просто трупове, за да бъдат изгорени. За да стане цялата картина по-болна, в началото на миналия век там е построена психиатрична клиника. Днес нейната сграда е изоставена – леглата на психично болните съжителстват с костите на починалите.

Статията е публикувана в брой 8/2018 г. на Списание 8
Купи броя от тук


Удобната лъжа Публикувано в 8

Удобната лъжа

Манипулации прикриват истинските конспиративни теории

Без дъх Публикувано в 8

Без дъх

Събуждаш се, днес слънцето е решило, че няма да се показва над казана. Поглеждаш и… няма го блока отсреща...

Земя на писмености Публикувано в 8

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и славянската кирилица

До Ню Йорк и назад Публикувано в 8

До Ню Йорк и назад

Модели се завърнаха в България, за да отглеждат биозеленчуци

Светлините на Чернелка Публикувано в 8

Светлините на Чернелка

В търсене на пътя между Долната и Горната земя по приказно красивия каньон на своенравната река

Бягството на Хитлер Публикувано в 8

Бягството на Хитлер

Огромна конспирация ли е това, или „тайна“, за която са знаели всички съюзници?

Кан Тервел, спасителят на Европа Публикувано в 8

Кан Тервел, спасителят на Европа

Нека на днешния празник (а и покрай посещението на папата) си припомним за този български военен подвиг

Христос воскресе! Как? Публикувано в 8

Христос воскресе! Как?

Проф. Иван Манев предлага нова хипотеза за свръхестествените явления и дори... обяснява възкресението на Иисус с антигравитация

Досието на Иисус Публикувано в 8

Досието на Иисус

Историята предполага: Той наистина е живял, говорел е и гръцки, имал е брат близнак, а гробът на „баща“ му е в Германия

Близки срещи от 4-и вид Публикувано в 8

Близки срещи от 4-и вид

Очевидец разказва: „Вдигнаха ме заедно с леглото!”

Фараони в Тракия Публикувано в 8

Фараони в Тракия

Д-р Васил Добрев разчете име на египетски владетел върху каменен скарабей от с. Любча

Роб или роБог Публикувано в 8

Роб или роБог

Дали подценяването на бъдещето няма да се превърне в най-голямата (и последна) грешка на човечеството?

Корени от глухарчета ме спасиха Публикувано в 8

Корени от глухарчета ме спасиха

Раково образувание с размер 61 милиметра изчезва само за месец

Геше Майкъл Роуч - шлифоващият диаманти Публикувано в 8

Геше Майкъл Роуч - шлифоващият диаманти

Монахът милионер за пътя си от университета в Принстън през мъдростта на Тибет до бизнеса със скъпоценности

Обратната страна на Луната Публикувано в 8

Обратната страна на Луната

12 април е Международен ден на авиацията и космонавтиката

ГЕНерална проверка Публикувано в 8

ГЕНерална проверка

Какво казват ДНК тестовете за здравето, произхода, способностите ни и заплашва ли ни генна дискриминация

*