Публикувано в 8Михаела Ценкова, снимки Владимир Мачоков / 26 юни 2019

Възел по възел история става

Изпод сръчните ръце на тъкачите в родопското градче Костандово се раждат кралски килими

 
Цялата статия е публикувана в брой 12/2018 г. на Списание 8

Възел по възел история става

Изпод сръчните ръце на тъкачите в родопското градче Костандово се раждат кралски килими


Нишка по нишка изтъкават историята на миналото и пренасят традициите в бъдещето. Преплитат и прехлупват. Възел по възел. И така милиони пъти, за да се появят картините от вълна. Уникални произведения на изкуството, украса в дворците на британскотo кралско семейство и „Версай“,  домовете на херцози, политици и звезди като Мик Джагър.
Изкусни разказвачки на приказки са. От ръцете им се раждат котленските и чипровските маказ и каракачка, но и пищните ориенталски орнаменти, космически пейзажи, налудничави асиметрии и изящните изображения на класическите френски техники обюсон и савонри. Изисква време, усет, да се отдадеш напълно, за да може пръстите сами да те водят. Започваш полека. Стъпка по стъпка, докато дойде моментът, когато става леко като дишането. Еднакво, равномерно, неусетно.

Магичната есен се опитва да ни изостави зад завоя. Впрегнали сме над 200 коня, с които безшумно ще се пренесем в друговремие... миналото и бъдещето ще спрат да бъдат ясно разграничими категории, а словото ще придобие цвят и форма. Мръчкаво и сиво е. Пусто и тихо. Първите снежни парцали вече се спускат от небето. Но само след отварянето на една врата всичко ще се нашари като в приказка. Футуристичното ни елегантно возило Opel Insignia GSi ни отвежда там, където родените от преждата истории ще устоят на столетията, точно както го правят и легендите. Това са разказите от вълна, създадени в килимарския цех в родопското градче Костандово. Едно от малкото кътчета, където тъкаческият занаят е запазен. Тук старите техники продължават да живеят, както са го правили и преди 2500 години. От Древна Персия през страниците на Омировата „Одисея“, та до днес.

Мирис на вълна и уют. Това усещаме, щом влизаме в голямото помещение на цеха. На малки дървени пейки жените стоят и преплитат тънките нишки шарена вълна. Усмихват ни се топло и лъчезарно, а ръцете им не спират нито за миг. Почти не можем да различим контурите на пръстите им заради бързите им и ловки движения. Плетат и със специалния гребен набиват, за да е плътен редът. И всичко това звучи като единен ритъм. Хипнотизира. Едните навиват преждата на кълбета, другите разграфяват с линии шаблоните на маса в ъгъла. Колкото повече ги гледаш, толкова повече се омагьосваш. Замлъкваш от ловките им движения, които сякаш свирят захласно на опънатите като струни на арфа конци.

Навлизаме към последната стая, за да се срещнем с Нино Парпулов, собственика и алхимика на килимарския цех „Хемус“. Виждаме силуета му над дебел тефтер и множество шишета, пълни с течности във всякакви нюанси. Факир е, успява да разработи формулите на точните нюанси само за 3 дни, което обикновено отнема на специалистите година, а досега има разработени над 7 хил. различни цвята...

Насред огромната стая е разстлан като цветна леха готов килим. Върху него боси са насядали тъкачките и подравняват едва забележимите му по-високи нишки. Към щракането на острите ножици се добавя и къкренето на котелното, където преждата се боядисва. Сега чакат силен цвят, затова тя ще остане да преспи. Нино ни уверява, че баграта се поема от материала почти изцяло и в отпадната вода няма следи от нея.

Леко пристъпваме, не искаме да ги притесняваме. Но Нино ни забелязва. Не говори много, вади красивите албуми, показващи килимите произведения на изкуството. Впечатляващите творения са отпътували, за да красят дворци във Великобритания, Франция и Холандия. Но преди да придобият световна слава, Нино се изправя пред една рушаща се сграда, която е обречена на фалит. Благодарение на ентусиазма той успява да възвърне славата на килимарството у нас, и то до невиждани висоти.
Нино е инженер, но от дете има интерес към изкуството и затова се впуска смело в занаята.Всичко прави по усет, както ни казва.



Цехът в родопското градче е на път да бъде закрит
заради промяната в политическата ситуация в страната. До 70-те години занаятът е бил развиван от държавата.
Провеждани са курсове по тъкачество за жените от този район, тъй като възможности за друга работа няма. И така през този период килимарките наброяват около 2 хиляди. Но малко по-късно рязко навлиза конкуренцията от Китай, бълваща машинно производство, непобедимо по отношение на цената, а и модата вече диктува друг стил. След 89-а хиляди квадратни метри гладко тъкани чипровски и котленски килими  остават на склад непродаваеми...

Въпреки това Нино Парпулов се наема с налудничавата идея да възроди цеха и да даде работа на опитните килимарки. През първите 5 години залагат на масовото производство, за да изплатят дълговете. И ако у нас традиционните килими са забравени, то в САЩ се влюбват в характерните символи маказ и дърво на живота. В двете столици на тъкачеството у нас - Котел и Чипровци, няма кой да изпълни поръчката. Макар чипровските килими днес да са обявени от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, то с времето все по-малко остават тези, които помнят тънкостите на занаята.

А има и друго условие, което прави задачата по-трудна. Купувачите искат цветове, различни от оригиналните. Една от трудностите да се изпълни задачата се дължи на факта, че до този момент в Костандово се тъкат основно т.нар. вързани килими като персийските. Но Нино намира обучени в Панагюрище на гладко тъканата двулицева техника, които включва в екипа си. За малко над половин година се преквалифицират повече от 400 тъкачки. Но въпреки успеха положението никак не остава розово.



Пътят към кралския двор и световния успех
идва с щастливата среща на Нино Парпулов с англичанина Дейвид Брамфорд, който се занимава с реставрация и консервация на килими антики. Тепърва предстои на всички да се стиковат като екип, за да потръгне. А това става по най-добрия начин, защото цялото семейство Парпулови участва в процеса. Синът Тодор отговаря за дизайна, Надя е мениджър, а Нино създава цветовете и следи всички етапи по направата на килимите. Затворили кръга, те влагат цялото си сърце и се захващат с неизпълними задачи...

Трябва да изработят 18-метров килим за лятната резиденция на кралица Виктория „Озбърн Хаус“ на о-в Уайт. До този момент няма стан, който да може да поеме такова чудовище, както го наричат тъкачките не без чувство за гордост. Този, който се появява в Костандово, става най-големият стан в Европа със своите 8 метра. Оказва се, че за кралската поръчка са се борили няколко фирми, но се отказали, щом дошъл моментът на изпълнението заради невероятната сложност и размери.
 „Причината да не се работи на толкова голяма ширина е в това, че се изисква невероятна екипна работа, а капаните за направата на толкова голям килим са много. Дори една малка грешка може да унищожи вече положения труд, а цехът ни можеше да фалира изцяло с един такъв провал дори заради дребен пропуск“, разказва Нино. Може да „изплесне“ – да се изкриви и размине дизайнът. Но те поемат риска въпреки недоверието, че шансът им за успех е минимален. 26 жени работят на 6 смени 8 месеца. Тъй като килимът ще бъде разделен на 3 части и след това съшит, цели три месеца тъкачките изработват мостри, за да успеят всеки път да са абсолютно идентични. И да, получава се. „Успях да направя така, че да заработят като една“, спомня си Парпулов, а кралският килим успява да стигне преди уречения срок.



Нещо повече, Нино Парпулов решава, че ще съчетае френската техника от XIV в.
, наречена обюсон, с характерните български като създаде... двулицев уникат. Но ако при котленския килим има 12 цвята и плоско изображение, то тук те са в пъти повече. И така, както гласи традицията, кралският килим от едната страна ще може да се използва поне двеста години, а след като се обърне, ще е идентичен, но нов и ярък, какъвто е бил още при излизането му изпод ръцете на умелите майсторки.

Елизабет II лично присъства на откриването на музея на о-в Уайт и е силно впечатлена от шедьовъра, дошъл от Родопите. След този успех макар никой от семейство Парпулови да не може да стигне лично до Англия, за да види на живо творението, започват да валят различни поръчки и все с аристократичен привкус.
Килими си поръчват от британската Национална организация за запазване на културното наследство, кабинета на британския министър-председател Тони Блеър, историческата резиденция „Девентър“ в Холандия, замъка „Пенрин“ в Уелс, благородната английска фамилия Гудууд за едноименния замък, кралица Беатрис в Холандия, още много частни имоти и държавни учреждения в Европа. Известният музей „Албертина“ във Виена, където се съхраняват невероятните платна на Климт, Сезан и Пикасо, също е постлан с български килим от Костандово. Лично от тях си поръчват внучката на Уинстън Чърчил, рок легендата Мик Джагър, а принц Чарлз решава неговият подарък за младото семейство на Кейт и Уилям да бъде също изтъкан в Родопите уникат…

Цялата статия е публикувана в брой 12/2018 г. на Списание 8
Купи броя от тук


Станислава Цветкова: Д-р Далке спаси моята женственост Публикувано в 8

Станислава Цветкова: Д-р Далке спаси моята женственост

Известният психолог ще изнесе семинар „Болестта като символ“ в София и Варна

Добави си свят Публикувано в 8

Добави си свят

Първото българско списание с добавена реалност

Мисионерка на любовта Публикувано в 8

Мисионерка на любовта

Ликът на Майка Тереза спаси двама раково болни. Католическата църква официално я обяви за светица

Кой е прасето всъщност? Публикувано в 8

Кой е прасето всъщност?

Розовите дебеланковци са едни от най-умните и чисти животни на планетата

Мъдростта на Уаби саби Публикувано в 8

Мъдростта на Уаби саби

Тази японска философия ни учи да откриваме красотата в несъвършенството и да се приемаме такива, каквито сме

По пътя към Тройната корона Публикувано в 8

По пътя към Тройната корона

Петър Ванев е първият българин, изминал два от трите най-дълги планински пешеходни прехода в САЩ

„Българските” вулкани Публикувано в 8

„Българските” вулкани

Супервулкан изригва на територията на Родопите преди около 32,8 млн. г.

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” Публикувано в 8

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Таня Иванова, психолог: „Промяната е живот” Публикувано в 8

Таня Иванова, психолог: „Промяната е живот”

Ако спреш да се променяш, животът си отива. Само в смъртта няма динамика

Люлката на човечеството Публикувано в 8

Люлката на човечеството

Първият хоминин – грекопитек, е живял в земите на днешна България

Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата Публикувано в 8

Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата

Те вярват в прераждането, заслужено след праведен живот и геройска смърт

Удобната лъжа Публикувано в 8

Удобната лъжа

Манипулации прикриват истинските конспиративни теории

Без дъх Публикувано в 8

Без дъх

Събуждаш се, днес слънцето е решило, че няма да се показва над казана. Поглеждаш и… няма го блока отсреща...

Земя на писмености Публикувано в 8

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и славянската кирилица

Да ти настръхнат косите Публикувано в 8

Да ти настръхнат косите

Едни от най-зловещите места на Земята, които привличат хиляди туристи

До Ню Йорк и назад Публикувано в 8

До Ню Йорк и назад

Модели се завърнаха в България, за да отглеждат биозеленчуци