Подкрепете ни!




Публикувано в 822 януари 2020

Коронованият ангел

Царица Елеонора, втората съпруга на Фердинанд, спасява хиляди бежанци през войните и опазва от разрушение безценната Боянска църква

Коронованият ангел
Статията е публикувана в брой 6/2015 на Списание 8

Коронованият ангел

Царица Елеонора, втората съпруга на Фердинанд, спасява хиляди бежанци през войните и опазва от разрушение безценната Боянска църква


Тя е несправедливо забравена, а на тази ренесансова личност България винаги трябва да дължи памет, дълбока почит и непресекваща признателност. Вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в който до рамото на българския цар да е седяла толкова достойна жена, заслужила с делата си не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като фамилия името на своя народ – царица Елеонора Българска.

Като втора съпруга на овдовелия Фердинанд всичко, което се очаквало от нея, било да се грижи за децата му, родени от покойната Мария Луиза Пармска – престолонаследника княз Борис, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда – и чрез личен пример да приучи младото българско общество към състрадание, милосърдие и дарителство.
За сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума от 150 000 лева. Министерският съвет ги предоставя на младоженката, но още следващата година тя ги влага в изграждане на санаториума за белодробно болни деца край Варна, построен по нейно настояване в национален български стил.

СЪСТРАДАНИЕ
Ако е истина, че името на човека направлява живота му, царицата е прекарала целия си живот в мир със съдбата – „елеос“ на старогръцки означава състрадание. За 9 години в България от мащеха на царските сираци Елеонора се превръща в Майката на отечеството.  
Немската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц е първата владетелка през трите ни царства, която, омъжвайки се за монарха, не носи на България зестра – земи, градове, кервани със злато, сребро и коприна, но и не води със себе си тълмачи (преводачи), роднини, компаньонки, шпиони, съветници, изповедник. Пристига без прислуга и с обикновен пътнически кораб, за да посвети живота си на България.

През февруари 1908 г. тази царствена 47-годишна жена слиза на русенския бряг, водена под ръка от августейшия си съпруг, предшествана от благородната слава на милостива и милосърдна жена, с която я награждава световната преса заради себеотрицанието в грижата й като медицинска сестра през Руско-японската война за ранените войници и от двете страни на фронта. Граф Де Бурбулон, съветник и приятел на Фердинанд, пише: „Тя е висока, стройна, кестенява, със силен глас. Знае всички езици и познава цяла Европа. Говори свободно руски и е с абсолютно международен манталитет. Произлиза от почтен патриархален род и няма стотинка. Разполага с 2000 марки рента, отличава се с простота, няма слабост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените прозорци.“
Тя притежава само името си, руския орден „Света Ана“ (равняващ се на кръст за храброст за цивилни), няколко сандъка с лични вещи и великолепен роял, чиито чисти тонове и днес могат да се чуят в двореца „Евксиноград“. И, разбира се, махагонова кутия със старинните фамилни бижута на рода Ройс, които скоро ще изчезнат от личния й сейф, дадени за благородни каузи...



ОМЪЖЕНА ЗА БЪЛГАРИЯ
„Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България“ – провиденчески заявява в деня на венчавката руската княгиня Мария Павловна. А само няколко години по-рано майката на Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, пророкува: „Благословен оня, комуто се удаде да заслужи ръката и сърцето на Милосърдната.“

Принцесата идва в България, за да служи на велика хуманна кауза: доброто на ближния. Посрещат я така тържествено, като че идва самият Бисмарк, но без бурните овации и всенародния ентусиазъм, с които е била посрещната преди години княгиня Мария Луиза, първата владетелка на свободна България.
„Да си царица, е служба като всяка друга: чиновник във външното министерство, началник на пожарната команда или възпитател на деца с увредено зрение. Пък и царицата е такава само в двореца“ – казва Елеонора пред журналисти.

На личния й герб е написано: „Вярност и постоянство“, а цветовете й на владетелка са бяло и червено – бялата звезда и червената лента на първия български орден „Александър“, както и на знамето на Червения кръст, чиито идеи тя самоотвержено прилага и защитава до последния си дъх.

От ранна младост съдбата на немската принцеса е свързана с България. Едва седемнайсетгодишна тя се сгодява за руския граф Марк Александрович Оспени, адютант на нейния полубрат, командира на хусарския полк княз Алберт Алтенбург, но още на другия ден след годежа граф Марк е извикан да се върне в Русия, защото полкът му се придвижва към Кишинев. Започва Руско-турската, освободителна за нас, война. Не успяват да определят деня на сватбата. „Моята сватба мина без мене“ – ще каже по-късно Елеонора. В боевете при с. Телиш край Плевен граф Оспени е ранен, след време издъхва от раните си. Скръбната годеница разменя топовете коприна и дантела, предназначени за чеиза й, за бяло платно, което изпраща на баронеса Юлия Вревская в нейната болница край русенското село Бяла. Следващата година Елеонора завършва курс за милосърдни сестри и обрича самотния си живот на самарянство и благотворителност.



ДИВА И БЛАГОДАТНА СТРАНА
През 1879 г., когато Европа търси княз за престола на България, един от кандидатите – Хайнрих ХХV Ройс, първи братовчед на Елеонора, я пита дали, ако се наложи, би го последвала в онази дива и благодатна страна (по традиция наследниците на двата клона на династията се женят помежду си), където да се занимава с благотворителност. Но Великите сили избират Батенберг.

През 1903 г., докато в Южна България бушува Илинденското въстание, Елеонора и сестра й Елисавета Ройс се намират в Лондон и заедно с огромната тълпа, събрала се пред „Свети Павел“, крещят „Маседония!“. „Там някъде страдат мъченици, които имат нужда от помощ и вместо да съм при тях аз тази вечер, ще слушам Мелба в „Ковънт Гардън“ – споделя Елеонора със сестра си. Четири години по-късно България се оказва сбъднат блян на тази благородна мечтателка.

Нейната почтеност, скромност и жертвоготовност граничат със святост. Тя не е познала любовта на плътта (според историци бракът й с Фердинанд не е бил консумиран), но е имала любовта на човечеството. За да не утежнява с излишни разходи своята част от цивилната листа, Елеонора се отказва от услугите на учител по български – изучава езика сама през руския и в разговори. При посещенията си в болници, санаториуми, заседания на Българския червен кръст и благотворителни организации тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или китела на полковник от подчинения й 24-и пехотен Черноморски полк – когато присъства на негови празници и маневри. А в същото време щедро дарява значителни суми от личния си фонд на Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на дружеството „Самарянка“.
По волята и с финансовата й помощ се основава благотворителен фонд „Елеонора“, откриват се болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, както и интернат за слепи и глухонеми деца, за чието основаване тя дарява 30 000 лева.



СИЯНИЕ НА БИСЕР
Жълтите европейски вестници я обявяват за владетелката с най-скромен гардероб. „За една царица е недопустимо да се гизди!“ – отвръща тя. Но в европейските дворове по време на височайши визити при короновани особи нейно величество очарова доброто общество с мекото сияние на бисер: елегантна, деликатна, с изключителна ерудиция и съвършени жестове, тя е „двама стари дипломати, взети заедно“ – по думите на самия Фердинанд.

На царица Елеонора България винаги ще дължи Боянската църква – нашия влог в европейския Предренесанс. През пролетта на 1912 г. жителите на софийското село решават да съборят стария храм с фреските „от времето на царете Асеневи“ и на негово място да издигнат нов.
„Е па пораснааме откъм население, Ваше величество, та черковата ни се сторва малка, най-вече по празниците“ – оправдава се кметът. „А колко би могло до струва издигането на нов храм?“ – пита царицата. „Е па я мислим, дека едни педесе-шеесе иляди требе да стигнат“ – осведомява я майстор Гьоре. И тя не само купува с лични средства и подарява на боянчани парцел за нов храм, но и довежда от Европа образописец.

ПЕПЕЛ ОТ РОЗА
И понеже гласуваният от Народното събрание неин личен бюджет е твърде скромен, царица Елеонора тайно продава едно от най-ценните си фамилни бижута – триредово перлено колие с цвят пепел от рози, принадлежало някога на самата Жюли Полиняк, приятелката на Мария Антоанета, и подарено на Елеонора от баба й по майчина линия – френската херцогиня Гаспарина Роан... Така една благородна чужденка спасява Боянската църква, за да я подари на поколенията, а самата тя да остане забравена.
Елеонора Българска е едновременно царицата самарянка, но и царицата воин. През ранната есен на 1912 г. в България избухва въодушевената и трагична национална кауза: Балканската война. Народът ликува. Синове и бащи се стичат под бойните знамена; прегърнати годеници отиват да се венчаят чрез смъртта и подвига; майки следват полковете на децата си – „там, дето мрат моите синове и моите волове, там ще мра и аз…“

Плаче само царица Елеонора. Тя, която със собствените си ръце е избродирала знамето на Македоно-одринското опълчение… Дали защото лично е преживяла войната – „чудовище човекоядец“, дали защото от многото милиони военен бюджет за медикаменти са отделени едва 60 000 лева… „О, тези господа не знаят цената на кръвта!...“ Или поради тревожните предчувствия на една милосърдна и всеотдайна душа…

Войната не просто се води и върви, тя шества бляскаво и победоносно. В София и Пловдив, (а през 1913 година и в Кюстендил) са разположени болниците, издържани с лични средства на царицата – 400 легла и 200 души обслужващ персонал при най-модерно оборудване (там потъват фамилните скъпоценности на династията Ройс). До фронтовата линия са настанени временни лазарети, по спирки и гари са разположени питателни пунктове за пристигащите с влака ранени.  А тя е навсякъде: до последния ден на войната се намира на първа линия с риск да бъде пленена; денонощно лично осигурява спасяването не само на ранени, но и на болни от холера и петнист тиф.

МАЙКО...
Сестрата самарянка Мария Хаканова пише: „Тя си беше спечелила обичта на всички войници. А те, бедните, лежаха в дълги редици, със счупени ръце, крака, с разнебитени тела, ослепели, оглушали от куршумите, шрапнелите и адския шум на войната. Имаше и неми. На тях царицата даваше парче книга, да си напишат желанието. Защото нямаше войник, който да е изказал някакво желание на царицата майка – те й казваха „майко“ – и да не бъде то изпълнено. Те й пишеха всекидневно писма: един искаше дървен крак, друг се съветваше с нея, трети я известяваше, че му се е родил син… А когато научиха, че е болна от неизцерима болест, героите на Одрин, Чорлу, Люлебургас, Булаир и Тутракан й пишеха колективни писма, подписани саморъчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. Които живеят със сърцата си, те не живеят дълго.“

Ранените са хиляди, медикаментите не стигат, някои от чуждестранните мисии не приемат осакатени, за да не им изцапат помещенията… Царицата страда и се топи. Молят я да се върне в София и да си почине. „Аз само изпълнявам дълга си, както и всеки в тази страна го изпълнява.“
И тъй до битката за Чаталджа. Тогава за пръв път Елеонора усеща, че силите й отпадат, но забранява на хората край нея да коментират състоянието й. А ракът вече е пълзял из отпадналото тяло. Никой, дори личният й лекар, не знае диагнозата. А когато истината вече личи, той препоръчва лечение в немска клиника, но вместо в Германия, главната милосърдна сестра заминава на фронта край Кюстендил. И когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и положението изглежда неудържимо, в българския щаб пристига височайша заповед за отстъпление. Болницата на царицата със 170 ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага.

И тогава – за пръв път в живота си на коронована съпруга – царица Елеонора си позволява да използва правата на своя ранг: тя заповядва на артилериста полковник Атанасов да й осигури преграден огън, докато ранените бъдат измъкнати от болницата и спасени. И после лично поема последствията от гнева на Фердинанд, а също и кръста за храброст IV степен. Както и имената, дадени й от народа – „майка на фронтоваците“, и от европейската преса – „коронования ангел на България“.

ОТВЪД ОКЕАНА
През същата 1913-а името на царица Елеонора, а чрез нея и това на страната ни, гърми по света. Нейният международен апел за помощ на унизената й страна и на бежанците от Македония и Тракия трогва хиляди хора. Европа се прекланя пред делото на царицата воин и самарянка. В Париж и Виена се прожектират филми за войната, за България и Елеонора. Достолепни професори стават на крака и крият сълзите си в батистени кърпички.

Трепва сърцето дори на Америка. Президентът Рузвелт се обръща към нацията: „Да се притечем на помощ на един достоен за внимание и уважение народ, какъвто е българският. На другия край на света през един океан и континент се намира един почернен и опустошен от войната народ. Един малък народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в болниците. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Нейната царица и народ апелират към американците да им се притекат на помощ. Европа бе спасена за втори път от тоя малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия.“ (New York American, 21 януари 1914 г.)


снимка: lostbulgaria

СЕМЕНА ОТ ЗДРАВЕЦ
Българските колонии събират и изпращат помощи. Младата цигуларка Недялка Симеонова дава благотворителни концерти в помощ на сираците от войните. В Чикаго жени от дамския комитет изпращат телеграма: „Елате, ваше величество. Чакаме ви с отворени обятия. Донесете ни великата доброта на сърцето си и семена от здравец.“

През 1915 г. царица Елеонора е поканена от президента Уилсън да посети Съединените щати. За пръв път коронована особа от Стария континент е уважена с подобно внимание. Царицата вече е болна и презокеанското пътуване, както и големите разстояния в Новия свят могат да й костват живота. „Не ме е страх. Нося си пълна торбичка с обезболяващи хапчета – казва тя на сестра си. – Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Точно сега, когато европейските сили ни смятат за агресор… когато сме разгромени и объркани. Повярвай ми, Зизи, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят…“
На път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, царица Елеонора усеща влошаване на състоянието си и постъпва в клиника. След три операции – оказали се напълно безсмислени – тя се решава на четвърта. Но вече е написала завещанието си. През лятото на 1917 г. царицата се връща в България, за да издъхне на 12 септември в килия в манастира „Свети Димитър“ край двореца „Евксиноград“.

Всичките финансови средства, с които е разполагала българската владетелка, тя завещава на болници, санаториуми, бедни семейства и инвалиди. Последното й желание е да бъде погребана скромно – „като прост войник!“ – до стената на любимата й Боянска църква.

НЕГОВО Е БЪДЕЩЕТО
В наше време малцина знаят името и делото на тази изключителна жена, наричала България „родината на душата ми“ и „сбъднатата мисия на моя живот“. Тя казвала: „Нашият народ е благороден, състрадателен и предприемчив и негово е бъдещето.“
С името на царица Елеонора днес е обозначена къса пресечка в столичен квартал, а централна софийска улица е наречена на друга българска владетелка – „Княгиня Мария Луиза“. Едната е майка на царя, другата е припозната от народа като майка на Отечеството. Но кой ти слуша народа. В България той никога не е бил мнозинство...

Статията е публикувана в брой 6/2015 на Списание 8
Купете броя от тук



Ваклуш Толев: Няма еволюция без гърч Публикувано в 8

Ваклуш Толев: Няма еволюция без гърч

Каква е ролята на болестите, на природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Един светец от ХХI век Публикувано в 8

Един светец от ХХI век

Ръката му потъна в корема ми, нямаше болка

Земя на писмености Публикувано в 8

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и славянската кирилица

Кан Тервел, спасителят на Европа Публикувано в 8

Кан Тервел, спасителят на Европа

Нека на днешния празник си припомним за този български военен подвиг

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” Публикувано в 8

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Христос воскресе! Как? Публикувано в 8

Христос воскресе! Как?

Проф. Иван Манев предлага хипотеза за свръхестествените явления и дори... обяснява възкресението на Иисус с антигравитация

Досието на Иисус Публикувано в 8

Досието на Иисус

Историята предполага: Той наистина е живял, говорел е и гръцки, имал е брат близнак, а гробът на „баща“ му е в Германия

Инвестиция „Родолюбие“ Публикувано в 8

Инвестиция „Родолюбие“

С фондацията си д-р Милен Врабевски помага на младите хора да се гордеят, че са българи

Операция „Буря“ Публикувано в 8

Операция „Буря“

Сталин планира пръв да удари нацистка Германия, но Хитлер го изпреварва

Астрологът Гал Сасон: 2020 г. е врата към ново осъзнаване Публикувано в 8

Астрологът Гал Сасон: 2020 г. е врата към ново осъзнаване

Ще настъпи ли Ерата на Водолея и защо ни очаква свободно падане в стил „Скок на вярата“?

Радиовълните късат ли ДНК? Публикувано в 8

Радиовълните късат ли ДНК?

Някои честоти имат потенциала да вредят, но данните са недостатъчни и противоречиви

Внос на лукс в Тракия Публикувано в 8

Внос на лукс в Тракия

Владетелите високо ценели разкошните предмети. Получавали ги като данък или подаръци

Професор Янаки Караджов: Зелева чорба против рак Публикувано в 8

Професор Янаки Караджов: Зелева чорба против рак

Десетки са се излекували с рецептата, която ни завеща един истински човеколюбец

Стани електроцентрала Публикувано в 8

Стани електроцентрала

С фотоволтаици на покрива си независим, получаваш евтин и екологично безвреден ток. Допълнителен бонус е, че ПроКредит Банк дава рамо за изграждането на 30 KW фотоволтаична инсталация

Живко Джамяров: „Живата храна лекува!” Публикувано в 8

Живко Джамяров: „Живата храна лекува!"

На ръба на смъртта разбрах, че единственото нещо, което си струва, е да вършиш добри дела, казва съоснователят на храните за здраве Аncestral Superfoods и на ресторанта за ценители Soul Kitchen