Едно от най-големите чудеса на света се крие в очите на Богородицата от Гуадалупе. През 1979 година д-р Хосе Асте Тонсман открива, че под огромно увеличение в ирисите на нейните очи се виждат образи – отражения на човешки фигури, които е напълно невъзможно да бъдат нарисувани, още по-малко преди пет века.
През 1931 г. Хуан Диего преживява няколко явявания на Дева Мария на хълма Тепеяк, край днешно Мексико Сити. Тя му възлага да предаде на епископа волята й – на това място да бъде издигнат храм. Диего обаче се притеснил дали той ще му повярва, затова поискал от Девата доказателство за техния разговор. Тогава Дева Мария му заръчва да купи рози, да ги постави в своята тилма и да ги отнесе при епископа. Когато мъжът отваря наметалото си, цветята падат, а върху плата се разкрива ликът на Богородица.
Това е преданието, достигнало до нас. Оригиналът на изображението и до днес се съхранява в базиликата в Мексико и привлича милиони поклонници от цял свят. През вековете то става обект както на дълбока почит, така и на научни изследвания. Анализи показват наличие на пигменти и следи от по-късни намеси, което свидетелства за сложна история на съхранение и реставрация. В същото време остават въпроси – не само за необичайните образи в очите, но и за устойчивостта на тъканта и силното въздействие на самия образ.
Така Дева Мария от Гуадалупе остава на границата между видимото и невидимото – между исторически факт и жива вяра. Тя продължава да вдъхновява, да утешава и да събира хората вече почти пет века.