Изображение: Георги Илиев
С всяка изминала година се раждат все повече хора с недъзи и изменения. Ние вече живеем редом с мутанти. Не е далеч времето обаче, когато ще живеем сред мутанти. И ако на някого това му изглежда пресилено, значи не обитава този свят или се е оттеглил в пещера. Изкуственият интелект, който е много по-мощен от един компютър, чиповете в мозъка и прочее висши технологии настъпват и мутациите, предизвикани у човека вследствие на техническия напредък и цивилизационното развитие, странно съвпадат по време с най-новите открития в областта на медицината. Така че нещата не се пръкват отведнъж, а имат своя обичаен, но често скрит ход.
ЧУДОВИЩНА НАУКА
През 1953 г. Франсис Крик и Джеймс Уотсън публикуват в сп. „Нейчър“ структурата на ДНК и нейната двойна спирала, за което получават Нобелова награда. А на 25 декември 1956 г. се ражда първото документирано в историята на човечеството дете мутант. То се появява на бял свят в германския град Щолберг. Когато родителите го виждат, изпадат в ступор – рожбата им няма уши. Вместо обичайните ушни миди там зеят черни дупки. Бащата, служител във фармацевтичната компания „Хими грюнентал“ (Chemie grunenthal), няма и представа, че точно той е виновен за недъга на дъщеря си. Бременната му съпруга страдала от безсъние и той решил да ú помогне, като започнал да ú дава новото приспивателно, което неговата компания произвеждала отскоро. Лекарството се казвало „Талидомид“. Тогава той не бил широко разпространен и никой не смеел да обвини новия, добре рекламиран препарат. Но за няколко години положението се променило. Започнали да се раждат все повече деца без ръце, без крака, дори без цели вътрешни органи. Оказало се, че те се появяват на бял свят само при родители, използвали „Талидомид“. Така за осем години в Европа се родили над 12 000 деца мутанти.
В памет на това нещастие на площад „Трафалгар“ в Лондон е издигната скулптурата „Бременната Алисън Лапър“, която много напомня статуята на Венера Милоска. Творбата е точен портрет на художничката Алисън Лапър – една от жертвите на талидомида, която се научила да рисува картините си, като държала четката с уста.
Чак през 1968 г. се натрупват достатъчно доказателства, които да възбудят процес – изправянето на фармацевтичен концерн пред съда не е лесно нито тогава, нито сега. Обвиненията са, че „Хими грюнентал“ е пуснал на пазара смъртоносна стока и не е провел нужните изпитания за безопасност и странични действия. Фармацевтите са наказани, а препаратът – забранен за употреба.
Днес талидомидът се използва за лечение на някои видове рак, както и на редица кожни заболявания, одобрен за употреба в Съединените щати. Присъства официално и в списъка на основните лекарства на Световната здравна организация. Там някъде се посочва и че талидомидът е вещество със силна тератогенност (от гръцки: тератос – „чудовище“, и ген – „вид, раса“), предизвикващо тежки и животозастрашаващи вродени малформации с висока честота. Способен е да причини вродени дефекти, изразяващи се в умствени увреждания, скелетни отклонения, сърдечни дефекти, липса или недоразвиване на органи и други.
ЧУМАТА НА ВЕКА
Но оттогава насам на Земята се раждат все повече и повече деца с различни патологии. Статистиката посочва, че от средата на миналия век до днес броят на хората, раждащи се или придобиващи впоследствие особени отклонения, застрашително нараства (случайно или не, през 2003 г. завърши „Проектът за човешкия геном“, който секвенира 92% от човешката ДНК). В днешно време вече е много по-трудно да се установи какво точно може да е превърнало даден човек в мутант. Защото тези промени не се предизвикват само от химични съединения (лекарства и пр.), а и от самите болести и вирусите, които ги причиняват. Например грипният вирус постоянно мутира. А под негово въздействие се променя и човешкият организъм, заразен с него, и онова, което той носи като нови щамове.
Още през 2012 г. учените предупреждават, че мутациите във всичко живо около нас се развиват със скорост, невиждана досега. Те са на мнение, че мутацията на някой вирус представлява най-голямата заплаха за човечеството.
Това бе в ерата след разпространението на СПИН и преди появата на ковид. През 90-те г. на ХХ век СПИН бе наречен „чумата на века“. С течение на времето обаче той стана нещо обичайно и хората престанаха да се страхуват, че ще предизвика пандемия. Но СПИН както всички останали вируси непрекъснато се променя и ражда нови щамове, които първо трябва да бъдат проучени, за да се установят обновените връзки в тях, а след това и да се търси лекарство. Докато това стане, вирусът мутира отново. Изнамирането на медикаменти срещу новите щамове кара природата да създава съединения, устойчиви на препаратите, които са били прилагани върху тях, което превръща болестта в много по-опасна, отколкото е била в началото. За нея това е еволюция, за нас – препятствие.
Текстът е част от статията„Редом с мутантите“ и е част от брой 10/2024 на „Списание 8“.
Прочетете повече тук
ю