Защо на места бабите казват, че по Еньовден природата инясува? Кои були са яньови? И как древнокитайското учение на И дзин би могло да обясни празниците в нашия народен календар и тяхната подредба? Изследователят Георги Велев прави връзка между календара на старите българи, философията на И дзин и народните празници. Трите пасват едно в друго като зъбчати колела. Нима е възможно това? И тъй като започваме с много въпроси, следват и много отговори – неочаквани, но с привкус на изконна мъдрост. Хем източна, хем нашенска, хем общочовешка.
Пролетта е в разгара си. Денят расте, светлината става все повече и повече. Живителната сила увеличава своята мощ, природата избухва все по-видимо в пищност и зеленина. Ако погледнем над този момент на природно величие от гледна точка на движение на енергиите, картината би изглеждала по следния начин: ян - светлата, положителна, мъжка, активна енергия, нараства. Нейният изграждащ и сътворяващ характер кара листата да зеленеят, растенията да връзват плод, слънцето да пече все по-силно. Същевременно ин - тъмната, отрицателна, женска, пасивна енергия – намалява: нощта и тъмнината стават все по-малки.
Така ще бъде до началото на лятото, когато в момента на лятното слънцестоене и най-дългия ден ян ще е достигнала своя апогей – пълна и тотална мощ. Ин ще се е „свила" максимално. Тогава тя е най-малка по обем - нощта е най-къса, тъмнината - най-малко. Но подобно на семето, което въпреки нищожния си размер е концентрирало в себе си целия потенциал на вековния дъб, именно в този момент ин е и най-потентна, най-жизнена. Точно както в изображението на ин и ян - бялото заема цялата половина на кръга без малката пулсираща черна точица в него. Тя не може да не е там.
КАПЧИЦА СВЕТЛИНА
Дори в моментите на най-много светлина капчицата тъмнина е есенциално важна, за да поддържа баланса на съществуването, на Космоса и битието. Това, разбира се, е валидно не само в контекста на годишния кръговрат на сезоните и слънцето, но и за всяка друга сфера на макро- и микрокосмоса.
От следващия ден нещата плавно започват да се променят. Денят намалява, нощта расте - светлата, положителна, мъжка ян отдава от обема и силата си, същевременно концентрирайки жизнеността в себе си. Докато тъмната, отрицателна, женска ин подобно на покълващо семенце започва да излъчва жизненост, за да може да расте на обем. В деня на есенното равноденствие двете всепроникващи енергии постигат баланс. Логично следва ин да продължи да нараства, докато разгърне цялата си мощ и завземе с тъмните си краски целия полукръг. В този миг, зимното слънцестоене, ян е най-малка по обем, но сега именно е най-жизнена и витална. От нулевия час цикълът започва отначало.
Всичко за връзката на дао с нашите традиции, за И дзин и България според прелюбопитната теория на Георги Велев - четете само във водещата тема от Майския брой на Списание 8.