Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Чудна психология

Алтернативно движение търси потенциала на всеки да превръща проблемите в смях

Изпаднат ли в неприятна ситуация, сблъскат ли се с тежък проблем, мнозина са свикнали сравнително лесно да се отчайват, отдавайки превес на негативните краски. Чувстват се в объркана ситуация, която като че ли няма решение.  А не бива. На това поне ни учи алтернативното движение „Психология на потенциала", черпещо вдъхновение от философските възгледи на конструктивизма и научните открития на кибернетиката. Идеята му е, че всеки сам създава своята съдба и гради живота си, значи решенията на проблемите винаги има как да са забавни дори до абсурдност. А много от физическите болки могат да бъдат победени само с един по-различен поглед към тях и щипка смях...


Всъщност, без да се замисляме, почти винаги реагираме според установените „в главата ни" норми и по заучен начин. Това ни изправя пред „задънени" ситуации, в които сме безпомощни. И можем да ги преодолеем, ако излезем от рамката, която рисуваме в главата си. Според психологията на потенциала всеки притежава ресурсите да създава желаните ситуации в живота си, а щастието и развитието ни зависят само от нашите собствени действия.

Тази изходна точка е водеща в многобройни течения, добили популярност през последните години - сугестопедия, симорон, НЛП, фокусираната към решение терапия. 

Приключение

Все още сравнително по-слабо познат е методът, който ни представят психолозите Андрей Ганев, Даниел Троев, Алексей Бъчев и Петър Петров и тяхното сдружение „Чудно". Целта му е да помогне на хората, сблъскали се със сериозни проблеми, и да превърне живота в чудно приключение. 

Психологията на потенциала използва алтернативни методики, различни от познатите ни терапевтични методи. Акцентът се поставя върху творческия потенциал на личността. Стимулират се действията, внасящи промяна в модела, игровите схеми, които помагат ситуацията да не се взема много на сериозно. Търси се отключване на индивидуалния потенциал, въображението и креативността.

Казачок

„Понякога е достатъчно да спреш да действаш по начина, по който очакваш да разрешиш проблема, и той ще изчезне от само себе си", гласи основната идея на Андрей и Даниел. „Всеки от нас, иска или не, живее в система, която постоянно се променя. Затова действаме и реагираме според нейните правила.

Например, когато сме на бизнессреща с важен клиент, ние навлизаме в средата и за нас съществува бизнесреалността със своите правила, каращи ни да действаме по определен начин. Но представете си, че вашият събеседник започне да играе казачок върху масата. Цялата система се променя, реакциите на участниците – също, и крайният резултат ще е много по-различен от очаквания.

По същия начин работи и системата на проблемите. Ако се подготвим за някакви трудности в живота и постоянно реагираме по един и същи начин спрямо тях – с действия, хапчета, терапии, - влизаме в системата и тя остава непроменена. Започваме да действаме по нейните закони и се отъждествяваме с проблема. Докато не променим реакцията си, ще продължаваме да тъпчем на едно място, тъй като много рядко решенията на сложните ситуации идват отвън. Заради това основната идея в „психологията на потенциала" е човек да се обърне към собствените си възможности и сам да се справи със ситуацията.

Депресия

Естествено, много по-лесно е на думи, отколкото на дела. Колко му е – решаваме да гледаме от добрата страна на нещата и започваме. Но веднага изникват два проблема. Понякога сме толкова вглъбени в трудността, че не знаем има ли въобще добра страна. А другият е, че колкото и позитивно да мислим, често решението не идва и не идва. 

Тук всъщност се крие най-голямата разлика между традиционната и психологията на потенциала. Класическите терапевти биха ви сложили на мекото диванче, за да ви задават въпроси за детството, стари преживявания и други теми, които само ви „забиват" по-дълбоко в неприятната ситуация. 

А психологията на потенциала би ви изкарала точно от тази реалност по най-неочаквания начин. Абсурдът и хуморът са основни „инструменти". Ще ви вглъби не в старите лоши преживявания, а в направеното до момента и в широкото бъдеще, което можете да постигнете за себе си, забравяйки за проблема и предприемайки най-абсурдните действия. 

Един ден при Андрей и Петър отишла дама с депресия. Вече научена от традиционната психология, тя влязла в кабинета, настанила се и започнала през сълзи да обяснява своите проблеми и несгоди. 

След няколко минути Петър решил да сложи край на словесния поток и така да прекъсне заучения модел. Казал на жената, че няма никакъв проблем да продължава да плаче и да говори, но ще плаща с 10 лева повече на час. Тя внезапно спряла, сепнала се и се втренчила. Те се разсмели, с това разтопили леда, успели да разберат проблема и да предложат адекватно решение.

Напръстник

Разчупвайки системата, в която се намираме, съзнанието ни спира да се самоизмъчва и намира различна гледна точка. След това действията трябва да последват нашите мисли. Ако само мислим за промяната, без да пристъпваме към нея, съзнанието ни изпада в парадокс и неспирен цикъл на себезаблуда. 

Друга жена с депресия описала усещанията си, сякаш буца е заседнала в сърцето й. Тогава Андрей й предложил всеки път, когато почувства проблема, да взема буца пръст и да я разбърква в чаша с вода, докато се разбие, и след това да я излее в мивката. След няколко седмици жената се свързала с психолога, доволна от резултатите – чувствала се значително по-добре, от депресията и „буцата" нямало и помен. 

Това е пример за нещо нетипично и непривично, което обръща гледната ни точка към проблема.

В психологията на потенциала няма определен метод, по който се действа при различните „заболявания". Тук терапевтите дори не поставят диагноза, защото с нея човек още повече се отъждествява със своята болест. Както, когато си купим продукт с етикет „сирене", знаем, че това е млечен продукт с определен вкус, мирис и цвят, така с етикета „депресия" ставаме болестта и започваме да реагираме по поставените принципи, обясняват от „Чудно". Вместо това те експериментират всеки път, когато имат нов пациент. Всеки човек е различен и решението на проблема му е различно. 

То доста често не е пряко свързано със самия причинител. Психолозите оставят клиента сам да намери изход от ситуацията и само го насочват. Използват най-силните „козове": нелинейното мислене и абсурда. Сменяйки гледната точка, да изберем такава, необременена с очакване и различна от досегашните ни действия. 

В случая абсурдът е важен, защото помага да се освободим от очакванията и да се забавляваме, лекувайки се. Психологията на потенциала насърчава креативността и нелогичността. Докато действаме, очаквайки определен резултат, ние ограничаваме възможните изходи. А ако извършим нещо абсурдно, което не сме правили преди, съзнанието ни спира да възприема нещата по заучения начин. 

Тогава всяка реалност може да се случи и всяка врата за справяне със ситуацията е отворена. Припомняме си колко силни хора сме. Излизаме от реалността на проблема и съзнанието ни започва да забравя за него, а подсъзнанието - да работи на нови честоти. 

Симптом

За удоволствието от лечението недвусмислено говори още един случай от работата на Алексей Бъчев. Момиче дошло с диагноза епилепсия и разказало, че преди пристъп очите й се подбелват, я тялото й се извива. Психотерапевтът я посъветвал всеки път, когато се сети за това, да „изиграе" симптом, само че вместо припадък след подбелването на очите да затанцува – любимото й занимание, както станало ясно от разговора преди това. Идеята й харесала. След месец момичето се обадило, че пристъпите отшумяват.

Примерът ясно показва идеологията на „Психология на потенциала" - радостта и удоволствието от „лечението" носят по-бързи и качествени резултати. Потискащите болници с неприятни лекарства и болезнени процедури още повече натоварват съзнанието. Така то свързва тези действия, които ни доставят страдание, с проблема, който се засилва. 

Как точно се прилага това нелинейно мислене? Откриваме някакво действие, което не е пряко свързано с проблема, но влияе на подсъзнателно ниво – именно там се крие най-голямата сила на човешкото същество. 

Пренасяме се на един от семинарите на Петър и Андрей. Двамата питат за доброволец, с когото да покажат метода. Излиза възрастна жена, страдаща от напреднала дископатия, с гърбица, която й пречи да стои изправена. Психолозите от „Чудно" предписват: жената да си купи пакет сламки с гънещи се връхчета, които да изправя всеки път, щом се сети за тях. Важно е всяко такова действие да не се прави под точен час, а когато на човек му се иска, защото иначе отново се влиза в еднообразна система без изход. След месец изправяне на сламки тя се свързва с тях. Почти чудодейно вече липсва не само физическият проблем от изгърбването, но и жената се чувства по-здрава и бодра. 

На друг от семинарите пък дошло момиче с арахнофобия - панически страх от паяци. Предложили й да се престори на паяче, дали й да си сложи няколко блузи, чиито ръкави играели ролята на крачета. Започнала да обикаля из залата, като се забавлявала и се смеела. После влязла в ролята на гущер, който яде паяци. Сложила си „опашка" и се заиграла. 

По време на обедната почивка като че ли нарочно върху купата й със салата се покатерило малко паяче. Момичето спокойно хванало животинчето и го пуснало на земята, нещо немислимо за нея преди. 

Роза и спирт

Човек, болен от псориазис, се излекувал за два месеца. Какво ли са му „предписали"? Да пише думи, започващи с всяка буква от името на заболяването. Спрял едва когато решил, че има достатъчно различни думи. Тогава избрал онези, които му прилягат най-добре и се е получило определено действие (Например: Подарявам Роза И Аптекарски Спирт). Извършвайки съответното действие, той се излекувал от болестта. И тук видима логика няма, но имаме илюстрация на косвената връзка между действието и решението.

Друг впечатляващ случай е свързан с тежко изгаряне. На момиче, което заляло крака си с гореща вода, била насрочена спешна операция за присаждане на кожа. Тя обаче решила да опита как ще помогне психологията на потенциала. Препоръчали й да очертава крака си върху лист хартия, като на всеки следващ рисува раната си все по-малка и по-малка. Символично сложила черешка във фризера, която да се грижи за това раната й да е хладна. След няколко дни отново се консултирала с лекарите, които казали, че вече няма нужда от операция.
Този метод е поредното доказателство колко много от човешкия потенциал не сме развили и колко малко знаем за собственото си подсъзнание. Как много от болестите, които смятаме за чисто физически, всъщност се коренят и подхранват от страховете и симптомите в собствената ни глава.

Ако сме ви заинтригували, можете да се свържете с организация „Чудно" на www.chudno.org. Нищо чудно да ви е от полза...
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане