Училището ни готви за живот в свят, който не съществува

Екзистенциални мисли от Албер Камю

Албер Камю е френски писател, драматург, журналист и философ. Става известен като един от ярките представители на екзистенциалисткото течение във Франция. За своето творчество получава Нобеловата награда за литература в 1957 г.

• Животът твърде бързо се превръща в навик. Искаш да спечелиш пари, за да живееш щастливо. И като резултат всичките ти сили, цветът на живота си отиват, докато изкарваш парите. Щастието е забравено, средството е прието за цел.
  
• Истинската щедрост по отношение на бъдещето е да посветиш всичко на настоящето.
  
• Никога няма да сте щастливи, ако продължавате да търсите отговора на въпроса какво е щастие. И никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота.
  
• Важен въпрос, който трябва да се реши „на практика" е може ли човек да е щастлив и самотен?
  
• Който нищо не дава – няма нищо. Най-голямото нещастие не е в това, че не те обичат, а че ти самият не обичаш.
  
• Пътешествието като най-великата и сериозна наука ни помага отново да намерим себе си.
  
• Там, където има голяма опасност има и най-много надежда.
  
• Рано или късно идва време да избираме между съзерцанието и действието. Ето това е да станеш човек.
  

• Нито едно гениално произведение никога не се е базирало на ненавистта или презрението.
  
• Привикването към отчаянието е доста по-лошо от самото отчаяние.
  
• Гениалността може да се окаже просто мимолетен шанс. Само работата и волята могат да ѝ дадат живот и да я превърнат в слава.
  
• Невъзможно е да сме равнодушни към несправедливостта. С несправедливостта или си сътрудничат или се сражават.
  
• Училището ни готви за живот в свят, който не съществува.
  
• Светът е лишен от смисъл и този, който го е осъзнал е намерил свободата.
  
• Не чакайте Страшния съд. Той се случва всеки ден.
  
• Именно свободният избор създава личността. Да бъдеш означава да избереш себе си.
  
• По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. Заради това стават бедни роби.
  
• Бедата ми е, че всичко разбирам.
  
• Свободен е само този, който може да си позволи да не лъже.
  
• Не върви пред мен – мога да не успея да те догоня. Не върви след мен – мога да кривна не накъдето трябва. Просто върви до мен и ми бъди приятел.
  

Източник