НаукаГеорги Караманев / 16 октомври 2015

За българската кирилица!

Продължаваме кампанията за популяризирането ѝ. Дайте шанс на нашите изящни букви

Кампанията на Списание 8 за популяризиране на българската кирилица продължава!

Актуално по темата:
- Проектът „Да възродим българската кирилица!" бе номиниран в реномираната кампания на приятелите ни от Радио FM+ „Будител на годината" (още за нея - вижте тук).

- Най-долу ще намерите всички безплатно разпространявани шрифтове със стандартите на българската кирилица, за които имаме информация (ако можете да допълните списъка - пишете ни!).  

- Изпратихме писма до всички отговорни институции, проведохме поредица от срещи и продължаваме да настояваме институциите да вземат отношение, да работят за популяризирането на българската кирилица, за въвеждането ѝ като стандарт в учебниците поне на най-малките, за създаването на повече шрифтове.

- Не спираме да следим новините по темата - очаквайте тук следващите актуални информации.

Те са навсякъде около нас. Буквите ни правят това, което сме. Независимо дали подредени в книга от магическото въображение на любим писател, написани на улична табела, на банкнотата, която подаваме в супермаркета, или накаканизани с емотикони в сърцераздирателен чат. Буквите са част от нас и живота ни, а рядко се замисляме за тях. Каква е скритата им символика? Какво значение има външният им вид за възприемането на текста? А как те могат да допълнят общото излъчване? 

Кирилицата се ползва от над 360 милиона души. Но българската ѝ форма в наше време страда от много сериозен проблем, за който малцина извън средите на графичния дизайн подозират. Оказва се, че българската кирилица днес трудно получава нужното уважение.

Всичко това ви представихме в брой 5/2015 г. на Списание 8! Изключително подробният материал бе реализиран съвместно с Националната художествена академия. За цялостното представяне помогнаха многобройните разнолики букви, които изпъстряха този брой на Списание 8 - събрахме повече от 30 различни шрифта на 17 автора. 

Пъстри и съвършени като звездите на небето са буквите на българската кирилица. Богатият „коктейл" от шрифтове в броя бе любезно и безвъзмездно предоставен от авторите им. Всяка от темите бе с различен шрифт, носещ своя красота и излъчване. Това, което ги обединяваше, беше, че са издържани в българските форми на кирилицата. 

Когато страната ни бе приета за член на Европейския съюз, кирилицата зае почетното си и заслужено място редом с другите две официални азбуки на обединението – латиницата и гръцките букви. И колкото това е повод за гордост... толкова е и за замисляне. Защото всъщност азбуката, която бе включена, не е българската форма на кирилица! Избраните начертания са съобразени с наложилия се руски стандарт, а българският има сериозни предимства, що се отнася до четивността, естетиката, цялостната концепция. Не на последно място, въпросът е до голяма степен и на национална идентичност.

Колкото повече хора научат за проблема и го приемат присърце, толкова по-голяма е вероятността институциите също да го разберат по същество и да запретнат ръкави. 
Каузата си струва! 



В доминиращата сега в компютрите, а и печатните издания, форма на нашата азбука малките или редовни букви са почти изцяло умалена версия на главните. Всъщност разликите са доста сериозни. В нашия вариант само 10 редовни букви са с еднаква форма с главните – „л", „м", „н", „о", „с", „х" „ч", „ъ", „ь" и „я". В руския е обратното, само 6 малки букви се различават графично от главните - „а", „б", „е", „р" „у" и „ф". Една от първите разлики, които се забелязват, е еволюцията по отношение на буквата „т", която при нас е в характерния си за ръкописите вариант. 



Най-сериозното различие е, че в съвременната българска форма е постигнато ясно разграничение между формите на главните и малките букви. Важен елемент от това е, на езика на специалистите, че съществуват горни и долни дължини на малките букви. Тя отразява принципите, процесите и логиката в историята и еволюцията на латиницата. Затова един от водещите изследователи – проф. Владислав Паскалев, я определя като „развита" или „зряла" форма на кирилицата. 

При руската кирилица шрифтовата картина е по-еднообразна, в нашия случай е значително по-динамична и естетична. Очевидно е, че българската кирилица има много по-голямо богатство на формите, което дава възможност на окото да разпознава по-лесно и бързо думите.



Стигаме до днешната графична шизофрения – край нас всеки ден се въртят както руски стандарт на кирилицата, така и български. А това, дори и да не го усещаме, затруднява възприятията. В много издания двата варианта дори вървят успоредно, а това определено създава неудобства.

„Към днешна дата, независимо от историческите предпоставки, живеем в двойствена реалност – ползваме и двата типа кирилица. Без да избираме кое е по-добро, единствено искаме да кажем: „Абе, вие знаете ли, че има и български вариант? Ако не знаете, разберете! И второ: Ако смятате, че за вас българското е по-важно, ползвайте го. Това е всичко", казва графичният дизайнер Борил Караиванов.

А за да се случи промяната и навлизането на повече български букви, нещата са в ръцете на специалистите. Те обаче се нуждаят от подкрепа – държавна и обществена. „Целта е ясна – у нас да навлязат повече шрифтове за широка употреба с българска кирилица. Уж има голямо многообразие при избора, а точно тези са изключително малко", смята художникът и автор на шрифтове Кирил Златков.

Уви, за момента липсата на достатъчен избор на българска кирилица все още създава трудности. Все пак – тя има къде да се види, на нея се отпечатват някои издания. И тук е редно да ви кажем, че още от първия си брой Списание 8 използва единствено шрифтове, издържани в правилата на българската кирилица – приемаме темата присърце и лично сме се убедили в предимствата на този избор. Скоро ще бъде технически възможно и сайтът ни да премине към този стандарт, който смятаме за красив, издържан и смислен. Надяваме се, че вече и вие сте в списъка с привърженици на тази идея...

Списък на шрифтовете с българска кирилица, които се разпространяват свободно към момента:









Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Разходка по слънчевия диск Наука

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.

Могат ли компютрите да пишат книги? Наука

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите

Какво им се е случило на мамутите Наука

Какво им се е случило на мамутите

Мащабно изследване за предците на слона разкрива нови гледни точки за изчезването им

Откриха как да регенерират хрущяли Наука

Откриха как да регенерират хрущяли

Това може да доведе до революция в лечението на остеоартрит

Мозъкът ни лъже за смъртта Наука

Мозъкът ни лъже за смъртта

Внушава ни, че умират само другите хора, ние - не

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17? Наука

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17?

На Луната са стъпили общо 12 души. Алън Шепърд дори играе голф там.

Те са най-умните птици на планетата Наука

Те са най-умните птици на планетата

Решават сложни логически задачи, говорят, смеят се, емпатични са

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка Наука

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка

Бедните нямали ресурса да мислят и да работят като богати и било ненужно да се опитват

Гигантски взрив причинил ледниковия период Наука

Гигантски взрив причинил ледниковия период

Изотоп, открит в утайката на морското дъно, „говори“ за сблъсък на космически тела в близост до Марс

Отгледаха месо на 248 мили от Земята с 3D биопринтер Наука

Отгледаха месо на 248 мили от Земята с 3D биопринтер

Израелска компания култивира говежди клетки на Международната космическа станция