Пъстри и съвършени като звездите на небето са буквите на българската кирилица. Богатият „коктейл" от шрифтове в броя бе любезно и безвъзмездно предоставен от авторите им. Всяка от темите бе с различен шрифт, носещ своя красота и излъчване. Това, което ги обединяваше, беше, че са издържани в българските форми на кирилицата.
Когато страната ни бе приета за член на Европейския съюз, кирилицата зае почетното си и заслужено място редом с другите две официални азбуки на обединението – латиницата и гръцките букви. И колкото това е повод за гордост... толкова е и за замисляне. Защото всъщност азбуката, която бе включена, не е българската форма на кирилица! Избраните начертания са съобразени с наложилия се руски стандарт, а българският има сериозни предимства, що се отнася до четивността, естетиката, цялостната концепция. Не на последно място, въпросът е до голяма степен и на национална идентичност.
Колкото повече хора научат за проблема и го приемат присърце, толкова по-голяма е вероятността институциите също да го разберат по същество и да запретнат ръкави.
Каузата си струва!
В доминиращата сега в компютрите, а и печатните издания, форма на нашата азбука малките или редовни букви са почти изцяло умалена версия на главните. Всъщност разликите са доста сериозни. В нашия вариант само 10 редовни букви са с еднаква форма с главните – „л", „м", „н", „о", „с", „х" „ч", „ъ", „ь" и „я". В руския е обратното, само 6 малки букви се различават графично от главните - „а", „б", „е", „р" „у" и „ф". Една от първите разлики, които се забелязват, е еволюцията по отношение на буквата „т", която при нас е в характерния си за ръкописите вариант.
Най-сериозното различие е, че в съвременната българска форма е постигнато ясно разграничение между формите на главните и малките букви. Важен елемент от това е, на езика на специалистите, че съществуват горни и долни дължини на малките букви. Тя отразява принципите, процесите и логиката в историята и еволюцията на латиницата. Затова един от водещите изследователи – проф. Владислав Паскалев, я определя като „развита" или „зряла" форма на кирилицата.
При руската кирилица шрифтовата картина е по-еднообразна, в нашия случай е значително по-динамична и естетична. Очевидно е, че българската кирилица има много по-голямо богатство на формите, което дава възможност на окото да разпознава по-лесно и бързо думите.
Стигаме до днешната графична шизофрения – край нас всеки ден се въртят както руски стандарт на кирилицата, така и български. А това, дори и да не го усещаме, затруднява възприятията. В много издания двата варианта дори вървят успоредно, а това определено създава неудобства.
„Към днешна дата, независимо от историческите предпоставки, живеем в двойствена реалност – ползваме и двата типа кирилица. Без да избираме кое е по-добро, единствено искаме да кажем: „Абе, вие знаете ли, че има и български вариант? Ако не знаете, разберете! И второ: Ако смятате, че за вас българското е по-важно, ползвайте го. Това е всичко", казва графичният дизайнер Борил Караиванов.
А за да се случи промяната и навлизането на повече български букви, нещата са в ръцете на специалистите. Те обаче се нуждаят от подкрепа – държавна и обществена. „Целта е ясна – у нас да навлязат повече шрифтове за широка употреба с българска кирилица. Уж има голямо многообразие при избора, а точно тези са изключително малко", смята художникът и автор на шрифтове Кирил Златков.
Уви, за момента липсата на достатъчен избор на българска кирилица все още създава трудности. Все пак – тя има къде да се види, на нея се отпечатват някои издания. И тук е редно да ви кажем, че още от първия си брой Списание 8 използва единствено шрифтове, издържани в правилата на българската кирилица – приемаме темата присърце и лично сме се убедили в предимствата на този избор. Скоро ще бъде технически възможно и сайтът ни да премине към този стандарт, който смятаме за красив, издържан и смислен. Надяваме се, че вече и вие сте в списъка с привърженици на тази идея...