НаукаГеорги Караманев / 16 октомври 2015

За българската кирилица!

Продължаваме кампанията за популяризирането ѝ. Дайте шанс на нашите изящни букви

Кампанията на Списание 8 за популяризиране на българската кирилица продължава!

Актуално по темата:
- Проектът „Да възродим българската кирилица!" бе номиниран в реномираната кампания на приятелите ни от Радио FM+ „Будител на годината" (още за нея - вижте тук).

- Най-долу ще намерите всички безплатно разпространявани шрифтове със стандартите на българската кирилица, за които имаме информация (ако можете да допълните списъка - пишете ни!).  

- Изпратихме писма до всички отговорни институции, проведохме поредица от срещи и продължаваме да настояваме институциите да вземат отношение, да работят за популяризирането на българската кирилица, за въвеждането ѝ като стандарт в учебниците поне на най-малките, за създаването на повече шрифтове.

- Не спираме да следим новините по темата - очаквайте тук следващите актуални информации.

Те са навсякъде около нас. Буквите ни правят това, което сме. Независимо дали подредени в книга от магическото въображение на любим писател, написани на улична табела, на банкнотата, която подаваме в супермаркета, или накаканизани с емотикони в сърцераздирателен чат. Буквите са част от нас и живота ни, а рядко се замисляме за тях. Каква е скритата им символика? Какво значение има външният им вид за възприемането на текста? А как те могат да допълнят общото излъчване? 

Кирилицата се ползва от над 360 милиона души. Но българската ѝ форма в наше време страда от много сериозен проблем, за който малцина извън средите на графичния дизайн подозират. Оказва се, че българската кирилица днес трудно получава нужното уважение.

Всичко това ви представихме в брой 5/2015 г. на Списание 8! Изключително подробният материал бе реализиран съвместно с Националната художествена академия. За цялостното представяне помогнаха многобройните разнолики букви, които изпъстряха този брой на Списание 8 - събрахме повече от 30 различни шрифта на 17 автора. 

Пъстри и съвършени като звездите на небето са буквите на българската кирилица. Богатият „коктейл" от шрифтове в броя бе любезно и безвъзмездно предоставен от авторите им. Всяка от темите бе с различен шрифт, носещ своя красота и излъчване. Това, което ги обединяваше, беше, че са издържани в българските форми на кирилицата. 

Когато страната ни бе приета за член на Европейския съюз, кирилицата зае почетното си и заслужено място редом с другите две официални азбуки на обединението – латиницата и гръцките букви. И колкото това е повод за гордост... толкова е и за замисляне. Защото всъщност азбуката, която бе включена, не е българската форма на кирилица! Избраните начертания са съобразени с наложилия се руски стандарт, а българският има сериозни предимства, що се отнася до четивността, естетиката, цялостната концепция. Не на последно място, въпросът е до голяма степен и на национална идентичност.

Колкото повече хора научат за проблема и го приемат присърце, толкова по-голяма е вероятността институциите също да го разберат по същество и да запретнат ръкави. 
Каузата си струва! 



В доминиращата сега в компютрите, а и печатните издания, форма на нашата азбука малките или редовни букви са почти изцяло умалена версия на главните. Всъщност разликите са доста сериозни. В нашия вариант само 10 редовни букви са с еднаква форма с главните – „л", „м", „н", „о", „с", „х" „ч", „ъ", „ь" и „я". В руския е обратното, само 6 малки букви се различават графично от главните - „а", „б", „е", „р" „у" и „ф". Една от първите разлики, които се забелязват, е еволюцията по отношение на буквата „т", която при нас е в характерния си за ръкописите вариант. 



Най-сериозното различие е, че в съвременната българска форма е постигнато ясно разграничение между формите на главните и малките букви. Важен елемент от това е, на езика на специалистите, че съществуват горни и долни дължини на малките букви. Тя отразява принципите, процесите и логиката в историята и еволюцията на латиницата. Затова един от водещите изследователи – проф. Владислав Паскалев, я определя като „развита" или „зряла" форма на кирилицата. 

При руската кирилица шрифтовата картина е по-еднообразна, в нашия случай е значително по-динамична и естетична. Очевидно е, че българската кирилица има много по-голямо богатство на формите, което дава възможност на окото да разпознава по-лесно и бързо думите.



Стигаме до днешната графична шизофрения – край нас всеки ден се въртят както руски стандарт на кирилицата, така и български. А това, дори и да не го усещаме, затруднява възприятията. В много издания двата варианта дори вървят успоредно, а това определено създава неудобства.

„Към днешна дата, независимо от историческите предпоставки, живеем в двойствена реалност – ползваме и двата типа кирилица. Без да избираме кое е по-добро, единствено искаме да кажем: „Абе, вие знаете ли, че има и български вариант? Ако не знаете, разберете! И второ: Ако смятате, че за вас българското е по-важно, ползвайте го. Това е всичко", казва графичният дизайнер Борил Караиванов.

А за да се случи промяната и навлизането на повече български букви, нещата са в ръцете на специалистите. Те обаче се нуждаят от подкрепа – държавна и обществена. „Целта е ясна – у нас да навлязат повече шрифтове за широка употреба с българска кирилица. Уж има голямо многообразие при избора, а точно тези са изключително малко", смята художникът и автор на шрифтове Кирил Златков.

Уви, за момента липсата на достатъчен избор на българска кирилица все още създава трудности. Все пак – тя има къде да се види, на нея се отпечатват някои издания. И тук е редно да ви кажем, че още от първия си брой Списание 8 използва единствено шрифтове, издържани в правилата на българската кирилица – приемаме темата присърце и лично сме се убедили в предимствата на този избор. Скоро ще бъде технически възможно и сайтът ни да премине към този стандарт, който смятаме за красив, издържан и смислен. Надяваме се, че вече и вие сте в списъка с привърженици на тази идея...

Списък на шрифтовете с българска кирилица, които се разпространяват свободно към момента:









Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19? Наука

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19?

Американци искат да купят патента, държавата – мълчи... Може да съберем парите с фондация

Тройна атака срещу COVID-19 Наука

Тройна атака срещу COVID-19

Българската компания „Микар Иновейшън“ предлага начин да преборим с коронавируса, държавата не отделя финансиране!

Провалът не беше опция Наука

Провалът не беше опция

Мисията Аполо 13 в снимки 50 години след „успешния провал"

Зооноза – терминът на бъдещето! Наука

Зооноза – терминът на бъдещето!

Генетикът Виолета Желязкова: „Около 60% от новите инфекциозни заболявания в човешката популация са с животински произход"

Намисли си нещо и погледни към небето Наука

Намисли си нещо и погледни към небето

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени Наука

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени

Междузвездният обект се топи и рони, може да не оцелее

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго? Наука

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго?

Учени: Не бива да се налага да чакаме опасна пандемия, за да дишаме по-чист въздух

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище Наука

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище

Процесът пази околната среда и превръща отпадъчни продукти в материал, който укрепва бетон

Опасна ли е 5G технологията? Наука

Опасна ли е 5G технологията?

Предлагаме ви две коренно различни гледни точки на експерти по този въпрос