Наука

Генетиката доказа: Прабългарите са европейци!

Анализ на ДНК от зъби на погребани през VIII–X век показва, че не са източноазиатци и тюрки

Тази графика показва мястото на прабългарите и на съвременните българи сред други
Тази графика показва мястото на прабългарите и на съвременните българи сред други популации. Ясно се вижда, че те се групират при европейските, а не при азиатските популации. Много са далече и от тези, които говорят тюркски езици.
Прабългарите не са азиатци и не са тюрки. Те са типични жители на Западна Евразия, чийто западен дял е Европа. В генетично отношение са много близки до съвременните българи, което показва, че сме им преки потомци. Това са най-важните изводи на български генетици, анализирали ДНК на прабългари, погребани в периода VIII-X век. Научната статия за изследването бе публикувана преди броени дни в престижното списание Human Biology. Сред изследваните прабългари не е открита никоя от майчините линии, характерни за Източна Евразия или специфична за говорещи тюркски езици. Данните категорично оборват тезата за тюркско-монголския произход на прабългарите! 

Изследователите са анализирали древна ДНК - т.е. извлечена от останки  на отдавна починали хора, открити при разкопки. Става дума за погребения, категорично  определени от археолозите като прабългарски. 

Ръководители на ДНК изследването са акад. Ангел Гълъбов от Института по микробиология на БАН, чл.-кор. проф. Драга Тончева от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, чл.-кор. проф. Йордан Йорданов от Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН. Сред авторите на статията са и две млади изследователки, участвали пряко в анализа – Десислава Нешева и Сена Карачанак-Янкова, също от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София. Изследването е проведено в лаборатория в Университета във Флоренция, специално оборудвана за анализ на древна ДНК, под ръководството на проф. Давид Карамели.

ДРЕВНА
ДНК

Авторите на статията съобщават, че анализ на древна ДНК от човешки останки, открити в България, не е публикуван досега и заявяват, че в статията си за първи път докладват такъв – от анализ на митохондриална ДНК. Пишат, че анализират резултатите „от генетична, антропологична и историческа гледна точка, за да се разкрие произходът на древните прабългари". 

Целта им е с методите на генетиката да се провери вярна ли е хипотезата за тюркско-монголския произход на прабългарите. В историческата част на статията авторите я представят така:
„Тя тръгва още от историка Константин Иречек и гласи, че прабългарите са тюрки, най-често определяни като хуно-татари (хуно-монголи). Татари е руското название на монголите – наследниците на Чингиз хан, които завладяват Русия през XIII век. Тази теза се споделя от много влиятелни български медиевисти, сред които и Васил Златарски.

Изследователи като Петър Коледаров, Петър Добрев и Георги Бакалов обаче отхвърлят идеята за хуно-татарския произход на прабългарите и напоследък броят на съгласните с тях расте.
Неприемането на възгледа за хуно-татарския произход на прабългарите се основава на археоантропологически, исторически, лингвистични и етнографски доказателства, които в последните 30 г. стават все повече. Водещи тюрколози например представят доводи, че езикът на прабългарите няма белезите, характерни за тюркското езиково семейство, а гравитира към памирския клон на източноиранската група езици, които принадлежат към индоевропейското езиково семейство.

Антични и средновековни извори свидетелстват, че прабългарите са били многоброен народ, а според някои съвременни изследвания те са съставлявали между 32 и 60% от населението на Дунавска България. В историята няма пример за напреднал развит народ, какъвто са били прабългарите, който да бъде асимилиран от племена, намиращи се на ранен етап на социално развитие, каквито са славянските на Балканите по това време. Затова е малко вероятно прабългарите да са били напълно претопени сред славяните."

Какви са данните от новото изследване - четете само в августовския брой на Списание 8!


Гигантът отблизо Наука

Гигантът отблизо

Астрономическите явления от 8 май до 7 юни

„Букви“ на 7000 години Наука

„Букви“ на 7000 години

Вижте използваните от авторите източници към водещата тема на майския брой

Кан Тервел – Спасителят на Европа Наука

Кан Тервел – Спасителят на Европа

Отбелязваме 1300 години от победата на владетеля над арабите при Константинопол

Конференция за криптовалутите в София Наука

Конференция за криптовалутите в София

Идват водещи експерти от 6 държави

Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх Наука

Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх

Когато стигнеш до края на въжето, завържи възел и се дръж здраво

Единствено любовта дава смисъл на всички неща Наука

Единствено любовта дава смисъл на всички неща

Бъдете внимателни с всички и сурови със себе си

Дъжд от Лириди Наука

Дъжд от Лириди

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Не мисли, че има грешка - мисли как да я поправиш Наука

Не мисли, че има грешка - мисли как да я поправиш

Тайната на успеха е в умението да разбирам гледната точка на другите

Българче смята с лекота сложни математически задачи (ВИДЕО) Наука

Българче смята с лекота сложни математически задачи (ВИДЕО)

Благодарение на менталната аритметика децата се справят бързо с трудни задачи. Още за метода четете в новия брой на Списание 8

МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА: Еднопосочен билет до Марс Наука

МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА: Еднопосочен билет до Марс

Колонизацията на Червената планета звучи като сюжет на фантастичен филм, но за един човек и неговия екип това е недалечното бъдеще

Как изглеждат любимите ни храни, преди да стигнат до магазина Наука

Как изглеждат любимите ни храни, преди да стигнат до магазина

Знаете ли, че сусамът е цъфтящо растение, а от плода на кашуто се прави сладка напитка?

Жената е най-могъщото същество в света Наука

Жената е най-могъщото същество в света

Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението

Бас Лансдорп: Към Марс тръгват хора с гена на изследователя Наука

Бас Лансдорп: Към Марс тръгват хора с гена на изследователя

Основателят на Mars One в специално интервю за Списание 8 дни преди да дойде в София!

Как ще живея без теб? Наука

Как ще живея без теб?

Просто повечето време няма да живееш...

Човекът амфибия Наука

Човекът амфибия

Ихтиандър е героят на Александър Беляев, който показа връзката между света под и над морското равнище