Ятаците на Хаджи Димитър

Ето какво гласи версията, свързана с последните дни на Хаджи Димитър, популярна из Средна гора и подкрепена със свидетелствата, които ви представяме тук:

В подножието на вр. Къдрафил - между селата Свежен и Мраченик, според разказите на местните хора, носачите на Хаджи Димитър правят колиба от клони, в която подслоняват тежко ранения войвода. Може би вече не е имал сили да издържа преход. Четниците и помагачите им, които го били настанили на импровизирана носилка от клони, се свързали с пастири от двете села. Те дни наред се грижили за ранения Хаджи Димитър и придружителите му - носили им храна и лекове.

Христо Николов и жена му Ана Свинарови (Свинарски) от Свежен са първите, с които се свързват носачите на Хаджи Димитър, за да търсят помощ. Срещат ги в гората под Къдрафил, където семейството пасе свине. Свинарите и други пастири от Свежен и Мраченик снабдяват с храна, вода и билки войводата и четниците в продължение на около 2 седмици. 

Целият брезовски край помни имената на ятаците Христо Николов Свинарчето, Димо Божков Говедаря и дядо Паско Пасков от Аджар (Свежен); също и  на козарите Гърди (Гръд) Пандурски, Слав Мочуков и Тодор Патювски от Мраченик.

Инж. Христо Христов от Казанлък - изследовател на Хаджи Димитър, разказва: „Прадядо ми Тодор Стоев Мочука от Мраченик е роднина на Слав Мочуков, един от мраченишките ятаци на Хаджи Димитър. Винаги в нашето семейство се е знаело, че войводата е лежал под Къдрафил, защото нашите предци точно там са му носили храна и билки. Никой в Мраченик не се съмнява, че точно него са погребали под върха."

Другият прадядо на инж. Христов - Стойко Христов, е един от тези, които вдигат останките на Хаджи Димитър от импровизирания гроб под Къдрафил и ги пренасят в двора на свеженската църква през 1880 г. За тези събития инж. Христов знае от баба си Мария Стойкова, дъщеря на  Стойко. Тя разказвала също, че баща ѝ се е срещал със Захари Стоянов при една от обиколките му из Източна Румелия, когато събирал материал за книгата си „Четите в България" и му разказал какво се е случило с Хаджията. Не е останал спомен обаче каква е била реакцията на Захари Стоянов. По-късно при посещение на Стефан Стамболов в Калофер разказал и на него същото, но това ядосало Стамболов, който наредил да го откарат в Пловдив. По пътя бил здравата набит и после хвърлен за седмици в пловдивските зандани. След този злополучен опит да сподели каквото знае за гибелта на Хаджи Димитър, дядо Стойко повече не отворил дума по темата.

Последователите на тезата, че Хаджи Димитър е починал на вр. Къдрафил, са събрали и много разкази от наследниците на хората от Мраченик и Свежен, които са се грижили за войводата.

През 1980 г. Стойко Вълков от Свежен, по онова време вече 65-годишен, решава да запише разказа на баба си Ана Христова Свинарска, за да не се забрави след неговата смърт. Ето какво му разказала тя, която около смъртта на Хаджи Димитър била около 25-годишна.

Списание 8 се срещна и с друг наследник на Ана – 89-годишния Христо Свинаров от Свежен. Неговият дядо Христо, на когото е кръстен, е мъжът на Ана, починал през 1918 г. в Свежен. Той много пъти водил внука си на мястото, където била колибата на войводата – малко встрани от мястото, където сега е паметникът под Къдрафил. Когато местните намерили войводата мъртъв и затрупан с клони, му изкопали гроб. За да не се забрави мястото, го белязали с голям бял валчест камък „като тъпан". Като бил дете, родителите на дядо Христо много пъти го водили на това място да му показват къде е почивал героят.

В своята статия „За родовата памет и още нещо" полк.о.р. доц. д-р инж. Георги Кокеров говори за спомените на своята баба от Мраченик. Ето какво пише той: 

„Съвременничка и свидетелка на събитията от 1868 г. е Неделя Кокерова, жителка на с. Мраченик, преселила се по-късно в Кадършик (Стрелци). По това време е 29-годишна и след пет умрели деца ражда шестото – Петко който остава жив и здрав. След него ражда още един син – Марин и две момиченца – Пенка и Денка. През 1877 г. при нашествието на башибозука е посечена, загубва двете малки момиченца. Успяват да се спасят по-големите момчета. Тази жена оздравява и след Освобождението ражда още един син, моя дядо Георги Кокеров и дъщеря – Дена. Тя има 13 внука и 8 внучки, които живеят в с. Стрелци. Умира на 29.04.1923 г., три месеца преди да навърши 84-годишна възраст“. 

Баба Неделя разказва на своите внуци спомени от с. Мраченик за своите премеждия през 1877 г. В спомените ѝ особено място заемат събитията от 1868 г. От нейния разказ следва, че в селото се е знаело за ранения войвода на връх Кадрафил, но хората са мълчали и никой не е споменавал това, което знае.

В същата статия Кокеров дава сведения за това как се пази паметта за извършеното от ятаците на войводата и какво се е случило с тях. За да се оценят тези факти, трябва да се има предвид, че при отстъплението на турците в Освободителната война през август 1877 с. Свежен е опожарено, а повече от 100 души са изклани в местността Касапната, включително даскал Гено - бащата на бъдещия полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите. Може някои от участниците и свидетелите на тези събития просто да не са оцелели.

Ето какво пише Кокеров за съдбата на ятаците:

„Самите помагачи са били скромни хора и не са оценявали значението на това, което са направили. Те смятат, че са постъпили като човеци и това е техен дълг, не се нуждаят от оценка и признание (...) 

През лятото на 1877 г. след оттеглянето на руските войски на Шипка по селата тръгват башибозуци. Тодор Патьовски е убит. Неговите потомци - Гръд Пандурски и много семейства от Мраченик, се преселват в село Кадършик (днес Стрелци), Пловдивско. 

Слав Мочуков се преселва в село Караджа Охат (днес Сърнегор), Пловдивско. Заедно с хората върви и преданието (за това, че са помагали на Хаджи Димитър – бел. ред.). 

Гръд Пандурски има един син, четири дъщери и доведен син. Всички живеят в с. Стрелци. Има 15 внука и 9 внучки. Умира в с. Стрелци преди 1897 г. Засега не са открити следи за него в архивите. Наследниците му нямат и запазена снимка. Сред потомците му има артисти, художници, музиканти. Правнук на Гръд Пандурски е покойният артист от Пловдивския театър Георги Гърдев (1917 – 1988). Друг негов потомък е покойният пловдивски художник Младен Гърдев (1950 – 1985). Пряк потомък на Гръд Пандурски е и поетът Иван Вълев. Бабата на поета по майчина линия Ивана Кукова е правнучка на Гръд Пандурски“.