След няколко години сливенски митрополит става същият Гервасий, който опява костите в Свежен. В публикация, позоваваща се на източници от Сливенския музей, се твърди, че точно той слага паметника на гроба в двора на църквата, защото баба Марина го била оставила безименен. Че за сливенци това е гробът на Хаджи Димитър, се вижда от протокол номер 311 от 4 ноември 1920 г. на сливенския Епархийски духовен съвет. Протоколирано е решение на настоятелството от църковната каса да се отпуснат 1000 лева „за подновяване гроба на Хаджи Димитър войводата".
Днес няма следа от това място в двора на църквата „Св. Никола". Но има хора, които твърдят, че си спомнят паметника, на който пишело: „Тук почива Хаджи Димитър, починал в Аджар 1868 г." Така го видял през 1953 г. изследователят на Хаджи Димитър Атанас Хр. Генчев.
Има данни, че поне през 1949 г. костите са показвани на обществеността като принадлежащи на войводата. Пред сандъчето с тленните му останки малките сливенски ученици се кълнат в патриотизъм, след като са им вързали сините връзки на чавдарчета. Ето спомените от онзи момент на свидетелката Мария Александрова:
