Наука

Защо е създадена глаголицата?

Кирилицата се развива отпреди 8000 г., а другата ни азбука изиграва важна роля за страната ни, която трябва да избира между Рим и Константинопол

Защо е създадена глаголицата?
Надя Тодорова

Авторката е историк и журналист с особен интерес към интердисциплинарните изследвания. Тя е позната на читателите ни от публикациите за здравословното хранене на старите българи (брой 6/2015 г.), за енергията на хорото (4/2015 г.), за дълбоките корени на лазаруването (4/2014 г.), за символиката на пафтите (2/2016 г.). В брой 6/2016 г. тя зададе авангардния, но логичен въпрос - дали стара писменост от нашите земи не стои в основата на гръцката азбука, а оттам - и на кирилицата? Време е за продължението.


2016 г. Топла февруарска вечер. В уютно столично заведение разговарям с Тереза, журналист от Великобритания. Тя пише статия за България и не спира да задава въпроси: 

- Казвате, че кирилицата е възникнала преди 8000 години, развивала се и се е използвала тук през цялото време, а учениците на Кирил и Методий само са я доусъвършенствали и осъвременили. Но след като сте си имали писменост, защо е било нужно да се създава глаголицата?

Шах. Някога в училище бяхме учили, че глаголицата е създадена, за да бъдат преведени на нея свещените християнски книги, тъй като предишната ни писменост, както отбелязва Черноризец Храбър, била „черти и резки", т.е. езическа. Сега обаче се оказва, че още през IV в. най-вероятно именно с тази езическа писменост е бил написан преводът на Библията на езика на траките - беси, „Библия Бесика". Пак през IV в. готският епископ Вулфила използва тази писменост, за да състави своя азбука за езика на траките - гети (готи) и да запише с нея преводите си на свещените християнски книги. Нещо повече, много от знаците на тази писменост се използват и в гръцката азбука – една от официалните азбуки на християнството. 

Как тези знаци са попаднали при гърците, е друга тема. Вероятно е станало така: Черноморският потоп преди около 7500 години е предизвикал голяма миграционна вълна от Балканите във всички посоки, включително към Мала Азия. Тези преселници взели със себе си и своята писменост във вида, в който се е използвала по днешните български земи – познаваме я от плочките, намерени край Караново, Градешница и на много други места в страната. През 3-ото хилядолетие пр.Хр., когато семитските народи започнали да колонизират Мала Азия от юг на север, те неминуемо влезли в допир със заварената писменост и я приспособили за нуждите на своя език. Около хиляда години по-късно, през 2-ото хилядолетие пр.Хр., един от тези семитски народи, финикийците, започнали да навлизат с корабите си все по-навътре в Средиземно море, а това наложило да си осигурят убежища от честите бури – най-удобни се оказали дълбоките заливи на полуостров Пелопонес в южната част на Балканския полуостров. Постепенно тези преселници колонизирали Пелопонес и започнали да се придвижват все по на север. Така влезли в контакт с местните траки, наричани от съвременните учени „предгръцко население". Писмеността им, поради общия си корен с донесената финикийска писменост, вероятно била много сходна с нея и новодошлите колонисти можели свободно да я използват. Неслучайно Питагор, Еврипид, и Хераклид единодушно твърдят, че Орфеевото слово е било записано на купища тракийски таблички и жреците разполагали с тях. Следователно са можели да ги четат или просто са били траки.

Но щом тази писменост заедно с езика, за който е била създадена, се е развивала през хилядолетията тук, на Балканите, защо се е наложило за този език, вече под името български, да се създава изцяло нова писмена система? Ключът към загадката може би е скрит в общия корен и графичното сходство между древната тракийска писменост, развила се в кирилица, и гръцката азбука, използвана във Византийската империя. 

Да погледнем какво се случва в България и около нея в момента, когато е създадена глаголицата. През 852 г., едва около 20-годишен, кхана сюбиги Борис заема българския престол след смъртта на баща си - Пресиян. 

„Кхана сюбиги“ или „кхана субиги“ е българска владетелска титла, която означава „владетел, поставен от небето". Руската редакция на титлата „княз" означава само „владетел", т.е. той е поставен не от небето, а от друг владетел. Българските владетели вероятно запазват своята титла „кхана сюбиги" до заменянето ѝ с „цар" при Симеон Велики. По тази причина не е редно да „разжалваме" Борис І до обикновен васал, като го наричаме княз. Много вероятно е, Борис да е бил съвладетел на баща си през последните години от живота му и да е бил запознат с обсъжданите различни варианти за развитие на държавата. Смята се, че през същата 852 г. Борис се среща с Константин Философ край река Брегалница. 

Според проф. Божидар Димитров Кирил и Методий са внуци на много високопоставен български болярин, избягал от България във Византия. Тяхното семейство не е прекъсвало връзките си с българския владетелски двор и това може би е причината да живее в Солун, по-далеч от столицата Константинопол – византийците може би са се страхували, че ги шпионират в полза на България.

За какво точно са разговаряли, не се знае, но според тогавашните хроники, със сигурност е станало дума и за християнството. Вероятно е било обсъждано и покръстването на населението на България северно от Дунав. 

Покръстването на населението южно и източно от реката започва още през I в. сл.Хр. с идването на апостол Андрей – по Черноморието, и на Апостол Павел – в района на днешния град Сандански, и завършва през IV в. с обявяването на християнството за една от официалните религии в Римската империя. Много от българските болярски родове, включително управляващия, също са били християни, ако съдим по факта, че около сто години по-рано кхана сюбиги Тервел е канонизиран за християнски светец. 

Но покръстването на хората северно и североизточно от Дунав от български свещеници означава разширяване на българското езиково, културно, политическо и икономическо влияние в този район, тоест: нов етап на противоборството с Византия. Това би могло да обясни защо двамата млади политици се срещат далеч от чужди уши, на брега на реката и защо т.нар. Брегалнишка мисия на св. Константин Философ не е отбелязана в официалните византийски хроники. Водата поема звука и трябва да сте съвсем близо до говорещия, за да го чуете.

Малко след тази среща Константин се установява в манастира „Св. Полихрон" на азиатския бряг на Босфора, в областта Витиния във Византия, като се отказва от престижната длъжност на завеждащ патриаршеската библиотека в Константинопол. 

В тогавашните хроники няма отговор на въпроса по каква причина Константин е взел това решение. Предишната година в същия манастир е постъпил и брат му Методий. Преди да се замонаши, Методий е управител на голяма област северно от Солун, в която е влизало и поречието на Брегалница. Отново поглеждаме тогавашните хроники, но те не дават отговор на въпроса защо и той изведнъж се отказва от обещаващата си кариера и дали е участвал в срещата между Борис и Константин Философ. 

Ако вземем предвид по-ранното замонашване на Методий и разгледаме създаването на глаголицата като част от цялостната политика за разширяване на българското езиково, културно, политическо и икономическо влияние през периода VII-X в., бихме могли да предположим, че подготовката за утвърждаване на българския като официален език на християнската църква към 852 г. вече е била започната, а новият български владетел само е потвърдил водената дотогава политика. 

Към 855 г. новата писменост е готова. Тя е разработена главно въз основа на етиопската сричкова писменост абуджида. Съдържа знаци само за съгласните, а всяка буква има толкова варианти на изписване, колкото гласни могат да образуват сричка със съответната съгласна. Някои от тези варианти изключително много приличат на някои глаголически букви. Абуджида възниква в началото на миналото хилядолетие за езика амхара. През IV в. християнството става официална религия в Етиопия и местната писменост се използва за превод на свещените християнски книги на амхара. Св. Константин Философ вероятно добре е познавал абуджида и я е използвал, но е вложил в глаголическите писмени знаци и основните символи на християнството – кръга (вечността), триъгълника (Светата Троица) и кръста. Вложил е също цялата си душа и силната си вяра. Така новата българска азбука не е издала чие върховенство смята да приеме кхана сюбиги Борис - на Рим или на Константинопол, и едновременно е била достатъчно християнска, за да е призната както от патриарха, така и от папата. 

Всъщност, както се вижда от по-нататъшното развитие на събитията, неговото намерение е било да не приема ничие върховенство.

Как е постигнато признаването, знаем добре: през 862 г., когато азбуката вече е създадена и най-важните богослужебни книги са преведени на български език, дали подтикнат от нахлуването на крал Лудвиг Немски (подпомогнат от България), моравският княз Ростислав изпраща пратеници да поискат от византийския император помощ и християнски свещеници, които да проповядват на писмен език, разбираем за неговия народ. Изпратени са светите Кирил и Методий със свои ученици, защото владеели разбираемия за ростиславовия народ писмен български език и били вече прочути християнски проповедници. По повод на тяхното заминаване константинополският патриарх Фотий І благославя, т.е. официално приема, направените от тях преводи. 

Година по-късно обаче Византия си дава сметка, че вместо да спечели влияние за себе си, печели влияние за България и ѝ обявява война. Едно от условията в мирния договор след това е България да покани византийски свещеници в своите църкви. В мирния договор след войната с Немското кралство десетина години по-рано условието е България да покани римски свещеници. 

Това няма как да е случайно съвпадение. Очевидно дипломатическата битка между Рим и Константинопол за влияние върху духовния живот на България е в разгара си. Българската дипломация обаче също работи неуморно. Изпращането на Кирил и Методий във Великоморавия в точния момент едва ли е станало без нейна помощ. Запазването на тяхната неприкосновеност по време на престоя им там и при завръщането им; работата им в Блатненското княжество (тук отново става дума за разширяване на българското влияние); диспутът във Венеция (тогава колония на Византийската империя); получаването на мощите на св. Климент І (първи епископ на Сердика и Римски папа през I в.) и накрая: благословията на папа Адриан ІІ за българския като четвърти официален език на християнската църква (заедно с гръцкия, латинския и иврит) – всичко това най-вероятно е следствие от блестящата работа на българската дипломация. И глаголицата, която по нищо не прилича нито на гръцката, нито на латинската азбука, изиграва своята решаваща роля за тази епохална победа.

С една дума, съвсем възможно е глаголицата да е била създадена с политическа цел – България да извлече максимална полза от борбата между Рим и Константинопол и заедно с това да разшири своето влияние на север и североизток, включително извън държавните си граници. Тази цел е постигната. Неслучайно по-малко от 100 години след създаването на глаголицата България я изоставя и се връща към добре познатата си древна писменост, но наречена с ново име - кирилица – поклон пред великия дипломат и философ св. Константин-Кирил. Независимо от това, именно благодарение на глаголицата, българският и до днес е единственият език в Европа, за който са създадени две различни писмености.
Бум на натравяния и инфекции заради глобалното затопляне Наука

Бум на натравяния и инфекции заради глобалното затопляне

Учени прогнозират рязко увеличение на популацията на насекоми

Задължително трябва да създадем кораби с изкуствена гравитация Наука

Задължително трябва да създадем кораби с изкуствена гравитация

Френски и български астронавти и учени за успехите и предизвикателствата на Космоса

Енергията при евентуално сблъскване с отпадък може да бъде огромна Наука

Енергията при евентуално сблъскване с отпадък може да бъде огромна

Френски и български астронавти и учени за успехите и предизвикателствата на Космоса

Тръгваме към Луната и Марс, но Земята е нашият дом Наука

Тръгваме към Луната и Марс, но Земята е нашият дом

Френски и български астронавти и учени за успехите и предизвикателствата на Космоса

Прегръдка по зазоряване Наука

Прегръдка по зазоряване

Астрономическите явления от 8 февруари до 7 март

Документите от ядрените тестове в Маралинга изчезват мистериозно Наука

Документите от ядрените тестове в Маралинга изчезват мистериозно

Образуват радиация позната като „черна мъгла“

Топлинна вълна уби 1/3 от прилепите в Австралия Наука

Топлинна вълна уби 1/3 от прилепите в Австралия

Една трета от прилепите, порода летящи лисици, измират в резултат от рекордни жеги през ноември

Първите растения, поникнали на Луната, вече са мъртви Наука

Първите растения, поникнали на Луната, вече са мъртви

Провали се експериментът със семената от памук. Перспективите обаче са добри

Под сянката на Земята Наука

Под сянката на Земята

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

Черните дупки: портал към други измерения Наука

Черните дупки: портал към други измерения

Според учени през някои бихме могли да преминем „сравнително спокойно"

Какво се очаква да открие китайската сонда на тъмната страна на Луната? Наука

Какво се очаква да открие китайската сонда на тъмната страна на Луната?

Целта е да вземе проби от почвата, да отгледа успешно растения и да открие следи от Големия взрив

Зимни вечери Наука

Зимни вечери

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

Месец на сбъднатите желания Наука

Месец на сбъднатите желания

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Какво ще бъде – момче или момиче? Наука

Какво ще бъде – момче или момиче?

Разберете пола на бебето още в първите два месеца от бременността

*