Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Различният паметник

Почитаме ли достойно паметта на Желязната дивизия? 30 години един смислен проект за мемориал очаква да бъде реализиран

 
 
Мира Маркова

През последните седмици съдбата на паметника „1300 години България" пред НДК е любима тема за медиите. Някак винаги ръка за ръка с него става дума и за мемориала и паметните плочи на Първа софийска пехотна дивизия, които са били на мястото преди строежа му. Оказва се обаче, че вече 30 години съществува одобрен проект за мемориал, създаден от водещи специалисти, който по неясни причини така и не е бил осъществен. 

Арх. Станислав Константинов е част от екипа, който през 1988 г. създава проекта за възстановяване на мемориала „Паметни плочи на Първа софийска пехотна дивизия". Целта е да бъде претворен паметникът, увековечаващ жертвата на 3500 войници, дали живота си за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.


Някогашното местонахождение 

Историята на мемориала в чест на Първа софийска пехотна дивизия, наричана също и Желязната дивизия, започва през 1934 г. По план на арх. Александър Обретенов е построен паметник върху калканите на три сгради, намиращи се в района на бившите казарми на Първи и Шести полк (където днес е НДК). Същата година мемориалът, изграден от сини емайлирани плочи с бели надписи, е открит от цар Борис III.

  

За съжаление, при бомбардировките през 1944 г. едната стена е съборена, през следващите десетилетия мемориалът е занемарен. През 1978 г. състоянието на плочите вече е много лошо, а две години по-късно те са прибрани в дървени сандъци, които и днес се съхраняват в Националния военноисторически музей. 

През 1988 г. проект за възстановяване на мемориала е възложен на арх. Атанас Агураq арх. Станислав Константинов, скулптора проф. Борис Гондов и художника на надписите проф. Тодор Варджиев, инженер на конструкцията е Антон Малеев. За построяването на паметника са отредени 10 декара в Южния парк, близо до музея „Земята и Хората". Проектът е изготвен, сключен е договор за изработка на частите от архитектурата, конструкциите, електрификация, озеленяване и вертикална планировка. Скоро след това е издадено строително разрешение на проекта, а за изграждането му са отделени 4 милиона лева. 



След което идват промените и проектът остава в застой... до 6 май 2000 г., когато настъпва дългоочакваният момент – първата копка е направена от тогавашните министри на отбраната и на културата Бойко Ноев и Емма Москова. Реален строеж обаче така и не започва. Още по-късно - през 2008 г., се издава ново строително разрешение, министър Николай Цонев прехвърля проекта на Националната гвардейска част. Уви, отново строителство не започва. 

През 2014 г. Министерството на отбраната за пореден път прехвърля проекта - този път на Столична община. Решеното е да се обяви конкурс за нов паметник, който да бъде построен на мястото на рушащия се монумент „1300 години България". 

Необяснимо е за специалистите защо е решено да се проведе нов конкурс, при положение, че вече съществува издържан от всички гледни точки проект, който е бил одобрен и два пъти е издавано разрешение за строителство. 

Според арх. Станислав Константинов днешните предложения на Столична община мемориалът да бъде възстановен на мястото на паметника пред НДК има доста сериозни недостатъци, като например:
- Нарушават се диагоналните подходи към парка.
- Получава се нова композиционна ос, успоредна на основната в парка.
- Характерът на мемориала изисква атмосфера на преклонение и усамотение за отдаване на почит към загиналите, което не съответства на обичайните дейности в парка.
- Няма отредено място за паркинг, който е нужен, така че посетителите да имат приятен и лесен достъп по паметника.
- От архитектурна гледна точка е изключително трудно решаването на проблема, че гърбовете на стените преди са били калкани на съществуващи сгради. Не бива да се наруши изцяло гледката на НДК, което е невъзможно предвид размерите на стените – 21 метра ширина и 9 м височина. 
- Предложението за изписване на имената върху стъклени плочи или използването на други съвременни технологии и материали противоречи на почитта и вечността на признателността към загиналите 3500 души. 



Ето защо архитектът споделя: „Противопоставянето на двата паметника и условието да се разруши единият, за да се възстанови другият, е изключително недостойно и говори за пълна липса на историзъм. Не е възможно да изградим достойно бъдеще, като се опитваме да изтрием миналото си. Премахването на произведения на изкуството с доказани художествени качество ще бъде отчетено в бъдеще като изключителен акт на недалновидност и популизъм и посегателство върху историческата и културна памет." 

Макар проектът, почитащ паметта на Първа софийска пехотна дивизия, да е готов вече почти три пълни десетилетия, продължава да е необяснимо защо той още не е осъществен. И все пак, не е късно мъдростта на възтържествува...
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане