доц. Васил Умленски
Събитие на месеца
Безспорно това е метеорният поток Лириди, свързан с кометата Тачър (1861 GI). Този метеорен рой обикновено не е много обилен – можем да очакваме до 18 метеора в час. Но Лиридите понякога поднасят изненади. Потокът неведнъж е показвал неочаквани изблици на активност. През 1803 г. в максимума са падали по 700 Лириди в час, а през 1922 г. – 1800!
Съзвездието Лира изгрява към североизток два часа след залез Слънце, а призори е високо към юг. Луната няма да пречи – в противоположния край на небето е и още не е в първа четвърт.
Слънцето
В началото на периода изгревът е три минути преди 7 ч, а залезът е в 20 ч. В края изгревът и залезът са съответно в 6,14 ч и 20,33 ч. Денят нараства от 13,03 часа до 14,19 часа. На 18 април Слънцето преминава от зодиакалното съзвездие Риби в Овен, а на 20 април в 6,14 ч навлиза в знака Телец.
Луната
Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 8 април (404144 км), а най-близо (в перигей) нашият спътник е на 20 април (368714 км).
последна четвърт 8 април 2,45 ч – 12,24 ч
новолуние 16 април 7,17 ч – 20,36 ч
първа четвърт 23 април 13,03 ч – 2,59 ч
пълнолуние 30 април 20,51 ч – 6,56 ч
В началото на периода Луната е низходяща, в съзвездието Стрелец. „Най-ниско" под еклиптиката е на 16 април, след това е възходяща до 29 април и после отново низходяща до края на периода.
Звездите и ярките планети
След залез Слънце Голямата мечка е към североизток. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е към изток. Високо към юг е яркият Регул от съзвездието Лъв. На югозапад е най-ярката звезда – Сириус. „Зимното" съзвездие Орион залязва към запад. Над него са „близнаците" Кастор и Полукс. Ярката Капела от съзвездието Колар е към северозапад. Около полунощ високо към юг е труднозабележимото, но много красиво съзвездие Северна корона. Преди изгрев Слънце близо до зенита са Лира с блестящата Вега и съзвездието Лебед (Голям кръст).
През периода всички ярки планети са достъпни за наблюдение. Меркурий е видим към изток преди изгрев Слънце. Максималната западна еленгация е на 29 април, когато изгрява около час преди Слънцето. Венера е Вечерница. В началото на периода залязва преди 22 ч, в края – около 23 ч. Марс изгрява след полунощ – в началото на периода около 3 ч, а в края – около 2 ч, остава в съзвездието Стрелец. Юпитер изгрява около 23 ч, а в края на периода е видим през цялата нощ. Остава в съзвездието Везни. Сатурн е видим след полунощ – в началото на периода изгрява около 2,30 ч, но изгревът настъпва все по-рано. Остава в съзвездието Стрелец, недалеч от Марс и на 18 април започва да се движи в обратна посока (ретроградно).
Съединения на планетите с Луната
На 14 април недалеч от нея е Меркурий. На 17 април е съединението с Венера, а на 30 април – с Юпитер. На 4 май близо до Луната е Сатурн, а на 6 май – Марс.
Метеорните потоци
През втората половина на април Земята пресича орбитата на метеорния поток Лириди. Съзвездието Лира изгрява към североизток два часа след залез Слънце, а призори е високо към юг. Около максимума на 22 април при хубаво време можем да очакваме до 18 метеора в час. След 19 април много метеори обещават Ета-Акваридите. В края на периода часовото им число може да достигне 50. Техният радиант обаче е ниско над хоризонта – в съзвездието Водолей, видимо към югоизток преди изгрев Слънце. На 3 май започват срещите с Ета-Лиридите, но този метеорен рой не е обилен.