Слънчевото момиче Джорджия: Няма по-велико преживяване от България

Новата онлайн рубрика на Джорджия стартира на сайта на Списание 8. Очакваме вашите въпроси към нея - пишете ни на office@ossem.eu! 

С Джорджия ни срещна големият диригент Йордан Камджалов. „Ти не познаваш Слънчевото момиче? Тя е извънземна! За 2 месеца се е научила да свири най-трудните произведения за пиано... Трябва да се запознаете. В петък ще я доведа", каза той и с присъщата му педантична организираност се появи в уговорения час заедно с крехко, слабичко момиче по дънки и тишъртка... и с огромни сини очи. Още с първия въпрос разбрах, че това интервю няма да е като другите. Джорджия говори без пауза, мисълта ѝ е несекващ извор. Понякога повтаря с други думи казаното, за да я разберем правилно. Отговаря на въпроси, преди да съм ги изговорила. Дава отговори, които търся от години. Думите ѝ по странен начин резонират в душата ми и търсят спомени, скрити дълбоко. Отдавна бях забравила, че говоря с 19-годишно момиче. Беше ми подействала като магнит. Както вероятно на всички, с които общува. Данчо ми разказа, че през август на Рила, където се събират последователи на Петър Дънов, хората са я следвали, искали съвет, търсели  помощ...  

- Джорджия, как разбра, че си различна?

- Ами, разбрах, че съм различна, когато разбрах, че всички сме еднакви. Равноправието е в центъра на всичко сътворено, различието е само колорит и нюанс на цялото това сътворение. Когато всеки прояви информацията, закодирана в него, проявява и своята божествена същност, уникална в цялата Вселена. Това не създава различия, а изобилие. Когато живеем в единството, виждаме изобилието на Твореца, създал всичко, и се допълваме като цветовете на дъгата.

- А имаше ли реакция от съучениците ти?

- Точно това е хубавото, че абсолютно всички съзнания, които са се раждали някога, където и да било, имат различен набор от опитности, които са добивали на разни други пространства, и по този начин всички имаме изобилие вътре в себе си, което е различно от всички останали. Допълваме се. И това винаги помага в пътя, който и да сме избрали. Съучениците ми са били урок в много неща, защото именно в това различие можем да открием изобилието и да го приложим в живота си. Например виждаме, че нещо може да е по-добро, и веднага го закодираме, така че да може да се прояви действително по по-добър начин. Така се учим взаимно и винаги всеки е подкрепа за нас, независимо какво е решението му за възприятие на другите.

- Йордан Камджалов: Какво е решението му за възприятие?

- Да, това е решение, което ние правим в живота – дали съзнателно, под- или надсъзнателно. То дава посоката, в която ще се развиваме. И ние, ако възприемем светлината, приемаме всичко от тази гледна точка. Ако възприемаме света от някаква негативна, внушена от външния свят позиция, тогава сме в две посоки и това не ни позволява да се развиваме по най-подходящия за всички начин. Но ако следваме само един път - най-доброто за всички примерно, намираме хубавите гледни точки и им даваме посока да се развиват във и навсякъде около нас. Това е изобилието, че винаги има повече от една гледна точка, и ни позволява да изберем най-добрата за всички, а не само за нас. Това създава най-добри условия за растеж за всички.

- Вярно ли е, че за 2 месеца си се научила да свириш виртуозно на пиано?

- Да... но не се учих. Просто, когато следваме волята на Твореца и я проявяваме по най-добрия за всички начин, можем да изпълним много неща, за които сме си мислили, че са невъзможни. Аз започнах да свиря на 15 г. Записах в музикалното училище флейта и в девети клас учим задължително пиано, но произведенията бяха много лесни. Затова реших, че няма да посещавам уроци цяла година. Видях се с преподавателката ми преди изпита и ѝ казах: „Госпожо, започвам сложните неща." Тя ми отговори: „В никакъв случай. Не си идвала цяла година, няма как да стане." В десети клас, като отидох на първия си урок по пиано – вече бях задължена да ходя, защото миналата година не ги бях посещавала, седнах на пианото – бях свирила може би два-три пъти това произведение, което много исках да изсвиря на госпожата, за да я поздравя. И когато го изсвирих, тя нямаше какво да каже. Всъщност всичко се реализира чрез тази воля на Твореца, чрез мен. В цялото изобилие и във всичко, което до момента познаваме, Отецът, Господ, Творецът, както и да го наречем, стои в невъзможното. Ние, стремейки се да го направим възможно от човешка гледна точка, проявяваме Твореца в нас, при това абсолютно. Сега свиря всичко, което може да се изсвири на пиано. И моите съученици бяха учудени, защото те свирят 10 г. и ги ограничават бариерите, които им поставя образователната система. Аз реших, че е възможно, и то се случи. Но в моя живот всичко така е ставало.

- Какви други интересни неща са ти се случвали?

- Веднъж се включих в състезание в Пловдив за колоездене и взех златен медал, без да знам как се сменят скоростите. Просто реших, че мога да участвам... и взех златен медал. Същото беше и с едно шахматно състезание, явих се, без някога да съм се готвила, и взех златен медал, а бях още по-малка. Нещата се проявяват, когато вярваме, без да се съмняваме. Едно минимално съмнение и вече сме в другата посока. Тогава нашата енергия се изразходва и няма как да я насочим – дали ще е за волята на Бога, дали ще е за свободната ни воля. Хубавото е, че когато не се съмняваме и се трудим достатъчно, резултатите винаги са налице. Важи за всяко нещо и това е моята формула за успех. Да няма никакво съмнение.

- Знаеш ли защо си избрала да се родиш в България?

- Да, няма думи, които да опишат това преживяване, наречено България – не само от планетарна, а от космическа гледна точка! Тя е център на планетата, от който ще тръгнат много неща, които до момента не са били възможни. България е държавата с най-добри традиции в цялата история на човечеството, които са се запазили в чиста форма още от сътворението на планетата. Избрах България и заради енергията. Всички форми, които съществуват тук, формират такъв енергиен център, какъвто няма другаде. Съчетание от много обекти по абсолютно съвършена сакрална геометрия. В Пловдив има 7 тепета по същата структура като пирамидите в Египет, само че са създадени хиляди години по-рано. Може би те са направени по образец на тепетата. Пирамидите са структури, които привличат най-много енергия - те поляризират и трансформират в позитивни енергиите, дори създадените от хората. В България естествено образувалите се пирамиди са много, не са само тепетата. Много цивилизации впоследствие са градили такива енергийни форми, които да помогнат на развитието. Но в България всичко е естествено! А всеки би избрал естественото пред това, направено от хората, според мен. Дори само защото е натурално, или че е създадено от Твореца. България е център, който генерира енергия за цялата планета и я обгръща. 

България е мистерия, където се проявяват Любовта, Истината и Мъдростта като едно цяло. И всеки, който слезе тук, продължава мисията на тези три проявления. Но точно заради това има много работа за вършене. Знаем, че планетата ни е дарила с благост в природен аспект, но е хубаво да поддържаме тази чистота във всичко, което правим. Защото контрастът между природната чистота и човешката е огромен и е хубаво в един момент да станат близки или едно цяло. Мисля, че това е нашата мисия на планетата.

- Затова ли непрекъснато ни се дават трудности?

- Условията се дават само на онези, които са готови за тях. И защото българите са готови, въпреки че не го осъзнават понякога, на тях им се дава това, което може да се възприеме като трудност или изпитание. Така се учим и израстваме като най-силните, с най-големи опитности. Точно затова българите стават водачи и примери. И в момента са из цялата планета, за да може като слънчеви лъчи от България тази енергия и чистота, която си е от сътворението в България, да отиде на планетарно ниво. 

Но всяко пътуване се свежда до това в един момент всеки българин да се завърне. Всеки трябва да е там, където се е родил, защото това е най-подходящото място за него в цялата Вселена. Говоря не само за българите, а за всички. Но все повече българи се връщат, което сочи, че вече сме добили достатъчно опитности, за да служим от най-подходящото място - България. 

Същото нещо е планетарната еволюция. Ние тръгваме от Твореца, обикаляме най-различни планети, звезди, добиваме най-различни опитности, за да открием изобилието му във всичко и се връщаме пак при него вече като завършени съзнания. По същия начин е и България. Тя е микрообразец – а макро ще е цялата Вселена.

- Как виждаш бъдещето на България и кои са най-големите предизвикателства в краткосрочен план?

- Мисля, че най-големите ни предизвикателства не са политически, нито социални, а постоянното замърсяване на природата, на водата, на дъжда...

- Храната ни също е много замърсена, а това трови населението... 

- Явно трябва да минем и през тези опитности - с Е-тата и ГМО, за да дойде най-чистата ѝ форма. Но е добре да търсим по-чисти храни. Който търси, намира. А и винаги можеш да трансформираш енергията на храната, като кажеш: „Благодаря, Татко, че си я пробвал преди мен и знаеш, че ще мога да се справя, каквито и токсини да има в нея". По този начин храната действа благоприятно и по-точно всичко, което е неблагоприятно, го изхвърляш от тялото си и приемеш само това, което е подходящо. Но наистина много са тежки времената за храната и за природата...

Предизвикателства винаги има, когато обаче се смиряваме с тях и ги приемаме като част от пътя, те стават приятни за нас, колкото и парадоксално да е. Мнозина биха казали, че в политиката, в социалната и в икономическата криза не могат да видят нищо хубаво, но дори тези опитности можем да ги възприемем със смирение и по този начин те няма да ни оказват огромно влияние. Хората постоянно живеят в грижи и това създава напрежение в съзнанието, което всеки сам позволява да му оказва влияние. То не е внушено. То е избор пак! И когато се смирим и намерим божествена точка във всяко такова предизвикателство – това е първата стъпка да се справим с него като нация и общност. 

В момента се очаква да дойде нещо ново, неповторимо, което досега не е било, но всъщност всяко ново е добре забравено старо. И за да дойде новото, е добре да трансформираме старото, за да направим път, да го посеем в чиста почва. 

- Да си смирен и да приемаш всичко, нали не означава, че трябва да бездействаш?

- Смирението не включва по никакъв начин безразличие и бездействие. Това е същото, като да мислиш едно, да говориш друго и да правиш трето. Така енергията се разпилява в три посоки, вместо да е в една целенасочено. И това е основата на нещата. Когато знаем, че нещо може да е по-добро - да мислим, да действаме, да чувстваме и да говорим в тази посока, за да може да се прояви това, което мислим.

- Й. К.: А има ли и други планети като Земята?

- На доста светлинни години можем да намерим подобна планета с подобни условия, затова Земята се смята за уникална дори от вселенска гледна точка. Божествена. Тя е първи проект да се съчетаят четирите елемента. 

- Й. К.: Защо тази комбинация да е най-добрата, няма ли по-добра с пети елемент?

- Петият елемент е енергията. А четирите изграждат всичко във Вселената. Но за някои същества има планети с два или три елемента, на които се развиват. А ние сме с четири! Това е уникално -  работим с всички едновременно, за да можем да получим цялото изобилие наведнъж, разбирате ли?  

- Й. К.: Значи ли, че човек е най-висшето творение?

- Не, хората все още не са стигнали това ниво. Когато натрупат достатъчно опитности, тогава ще заемат ниво, близко до ангелите и архангелите. Още сме деца в детската градина.

- Може ли в рамките на един живот човек да стигне до просветление? Какво е просветление?

- Просветлението е като тръгване от Отеца и завръщане пак при него след възприемането му във всички форми на материята. Просветлението може да го разглеждаме като осъзнаване на изобилието на Твореца. В първата секунда, в която осъзнаем, че Творецът е навсякъде – около нас, и в нас, и извън нас, и в това, което е проявено, и в това, което не е проявено, навсякъде, тогава започваме да вървим по пътя на просветлението. Но този, който го търси, ще го намери! А най-лесният път е да открие гледните точки, които са божествени, по друг начин казано – тези, които са най-добри за всички. Така пътят няма да е форсиран. А не всяка сутрин се събуждам и казвам: „Боже, моля ти се, просветли ме днес, ама нищо няма да правя. Няма да ти гледам гледните точки, ще си гледам човешките, а ти междувременно да ме просветлиш." Просветлението е осветяване на съзнанието.

- Как най-лесно може да се изчисти кармата?

- Много действия имат такава посока, но законът за свободната воля е най-тясно свързан с този за кармата. Ако нарушаваме свободната воля на когото и каквото и да било, после имаме карма. Когато знаем, че всеки човек има свободна воля и започнем да я уважаваме, да я имаме за по-важна от нашата, тогава започваме да я изчистваме. Така дори можем да помогнем на другите да си изчистят своята. Те са съгласни на подсъзнателно ниво, защото там всеки работи в тази посока. Молитвата също може да намали кармата или да я смекчи. Чистата, светлата мисъл също. Музиката, трудът.

- Музиката?

- Тя е универсално средство за проявление на мъдростта. Тя тонира човешката душа по естествен начин, без да се натрапва. Автоматично създава опитности - единствено чрез чуването и осъзнаването на тази музика като едно преживяване. Музиката ще допринесе за хармония на планетарно ниво, ще стопи световните страсти, които се опитваме кармично да изчистим. Всички ние работим за изчистването на кармата на България, на континента, на планетата, на галактиката. Пътят ни не е само личен, всичко е общо, единно и това да разбираме законите на Вселената ще ни помогне да подредим живота си и всичко около нас.

- Вярно ли е, че българите имаме тежка карма от времето, когато сме прогонили богомилите?

- Аз много обичам тежката карма, може би защото не съм я имала. Най-тежката карма дава най-много условия за растеж и за развитие. Това са най-добрите условия, за да се проявяват Мъдростта и Истината и в които можем да създадем контраст, който да ни помогне да се развиваме още по-добре. А като проявим смирението, единствено него, вече нямаме никаква карма. Но ние продължаваме да си правим същите неща като преди и си градим вечна карма... Все пак идват едни съзнания, които са будни, и те помагат много всеки да се събуди, да осъзнае, че всяко действие има значение за всичко - и за цялата карма на планетата, и за цялата карма на България... 

Кармата на българите не е само от богомилите, доста събития са се случвали и опитности, които са я увеличавали. Но на фона на предишните столетия България доста е изчистила. Вече имаме 35% оставащи и дай, Боже, един ден да постигнем пълна чистота, като тази, в която сме живели в началото, когато сме били сътворени. Това е едно завръщане към вселенските принципи – всичко, което правим, да е най-доброто за всички. Мисълта за другите позволява кармата да се трансформира. Дори в живота си да посяваме карма, когато я поливаме с мисълта за доброто на всички, която действа като Светлината или Любовта, тогава могат да поникнат плодове, които са хубави за всички. Това е най-лесният начин да се справим с кармата, която всъщност е една илюзия.

- А защо повтаряме едни и същи грешки? Защо човечеството не се учи от грешките на миналото?

- Повтаряме едни и същи грешки, когато гледаме само от една гледна точка нещата. Понеже нашият Творец много ни обича, толкова много ни обича, че думата много е прекалено малко за него, той е дал на всеки свободна воля да си прави каквото иска. По този начин много същества нарушават свободната воля на други, защото са си изградили едно доминиране, изкуствено, естествено. И по този начин някой, като реши да си проявява свободната воля, без да се замисли за всичко останало, той може да е цял живот в затворен кръг на една и съща грешка. Хубавото в проявлението на всичко е, че няма грешки всъщност.  

- Войните нужни ли са?

- На война се губят много животи, но отново има повече от една гледна точка. Основната, която приема всяко едно човешко съзнание, е, че много хора умират, много хора страдат по време на война. Но от друга гледна точка божественият план включва в себе си големи контрасти и войната е условие за растеж. Войната, земетресенията и всякакви явления, които човешкото съзнание може да възприеме като лоши, помагат на много хора да растат. Умират хора, но само тези, които са готови да си отидат. Ако едно съзнание не е изградило в този живот достатъчно опитности, войната може да продължи 50 г., но той няма да умре. И ако имаме знание и вяра, че каквото и да се случи, то е само условие за растеж, ние ще оцеляваме във всичко, независимо кой го е направил, защото има много катаклизми в момента, които не са естествени. Дори да трябва да умрем, ако знаем, че това е най-правилното, пак няма защо да съжаляваме. 

Питат ме за децата в Африка? Има съзнания, които идват на Земята, за да си дадат енергията за малко - за една секунда, и след това вече може да си отиват. Всичко е преценено според божествения план. И всеки е част от този план – независимо дали ще поеме по пътя на доброто, или на злото. Злото е нарушаване на свободната воля на другите. По вселенските закони този, който го прави, след това ще бъде съден. Но това зло също е част от божествения план, защото всяко действие е одобрено от Твореца, каквото и да се случи. Не може нищо да се случи, което да не е одобрено. Но ние, като се родим, понеже сме с пълна амнезия – повечето хора, и се повлияваме от средата. Това понякога изиграва лоша роля, защото, ако например има война, ще си помислим „много лошо" и нашето съзнание директно отива в тази посока. А ако имаме знанието, че винаги всичко е за най-доброто на всички, тогава няма как да ни притеснява, че до нас има война или пък е в нашия град. 

- Значи да не се съпротивляваме?

- Да, това е Законът за нулевото съпротивление – когато се съпротивляваме на нещо, то расте още повече. Все едно, че го поливаме с нашите мисли. А това е целта на много от тези съзнания, които искат да нарушават Закона за свободната воля. Техният план е да накарат хората да се страхуват и да се притесняват от такива събития. Но като знаем, че всички - дори падналите ангели, са тръгнали от Твореца, няма защо да се тревожим. Когато приемаме нещата със смирение и търпение, те винаги ще се развият по един по-добър начин за всички и за нас самите. Винаги имаме избор да мислим по най-добрия начин, от божествената гледна точка.

Публикувано в брой 11/2014 г.